Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Останалите кимнаха утвърдително. Беше повече от просто правдоподобно — беше много, много вероятно.
— Халил, мисля, че трябва да се опитаме да стигнем до радиостанциите в армейската база още тази нощ. Имаш ли план? — обърна се Растгу към Собат.
Собат вдигна рамене.
— Имам, ако може да се каже така. Най-добре ще е да отида сам, облечен в старата полковнишка униформа. Направих си нещо, което изглежда убедително като пропуск, и го подписах от името на сегашния командир на базата. Ще мога да вляза, особено ако избера подходящо време. Какво трябва да предам?
— Не е много сложно. Координатите на мястото за кацане. И времето. Утре сутринта.
— Утре сутринта? Преди да можем да поогледаме наоколо?
Растгу кимна.
— Трябва да действаме колкото може по-бързо. Може да са ни видели в събота и със сигурност са засекли самолета да прелита вчера, а и днес. И сигурно са разбрали, че някой много се интересува от тях. Ако бях на тяхно място и всичко е готово, бих осъществил изстрелването на ракетите колкото се може по-скоро. Ти не би ли постъпил по същия начин?
В два през нощта във вторник Собат, облечен в униформата си на полковник и с тежък пистолет, препасан на кръста, спря колата пред главния вход на армейската база Солаймани в покрайнините на Керман. Беше взел собствената си кола, оставяйки и двата джипа на Рандал и Растгу. При нормални условия не би имал никакъв шанс да влезе в базата под какъвто и да било предлог. Нормалните условия обаче вече бяха само спомен и сигурността на иранските военни бази беше може би най-зле организираната на света. Вследствие на революцията управлението на редовната армия, военновъздушните сили и в по-малка степен на флота беше доведено до състояние, близко до анархия. Дезертирането на голям брой от подлежащите на военна служба, както и на редовни войници, сериозно бе обезкървило въоръжените сили през зимата на 1978–79 година. Само шепа от тези, които си бяха тръгнали по време на революцията, се завърнаха обратно в казармите, когато нещата взеха да се уталожват. Много от тях влязоха в Революционната стража. През 1979 година революционните власти извършиха мащабна чистка след офицерския състав — от генерал до лейтенант. Дисциплината бе хлабава, а армейската боеспособност и организация — почти никакви.
Войникът на пост пред входа беше млад мъж, новобранец от едно съседно село, предпочел да остане в града след революцията. Застъпил от 20.00 вечерта, той бе премръзнал и сънлив и когато се появи някой си полковник Собат, намръщен и с властни маниери, даже и не помисли да му поиска пропуска. Тук влизаха и излизаха безброй офицери, повечето наскоро произведени, и нямаше никакъв смисъл да ги проверява всичките. Униформата беше достатъчна.
Радиостанцията се намираше в една барака, разположена приблизително в центъра на комплекса. Собат спря пред вратата, вслуша се и след това тихо влезе. Намери дежурния радист дремещ, вдигнал крака на масата. Извади револвера си от кобура, хвана го за дулото и удари силно мъжа отзад по тила. Радистът клюмна в безсъзнание на стола. Собат се наведе, за да провери дали диша, след това го вдигна от стола и го пусна на пода. Щеше да е в безсъзнание за около час — време, предостатъчно за Собат, за да си свърши работата и да избяга. Той седна пред радиостанцията, вгледа се в сложната система от потенциометри за около тридесет секунди, после превключи на „предаване“ и започна да върти конусите. Дължината на вълната, която му бе дадена, трябваше да е подсигурена. Мислено прочете молитва да е така.
— Ерихон — започна той, — тук е Сенахериб. Чувате ли ме? — Повтори три пъти позивната и после превключи на „приемане“. Имаше пукане и виене, след това един слаб глас прозвуча в слушалките:
— Сенахериб, тук Ерихон. Чуваме те. Каква е твоята позивна?
Собат превключи отново и прочете предварително уговорената фраза: стих от книгата на пророк Йеремия: