Ангелиада

Леши въздъхна и се замисли за времето, когато бе получил първото си назначение и бе стъпил на борда на първия си кораб. По онова време Мирският отбранителен флот беше точно това — защитна стена за хората на Земята и съюзните ѝ светове. Висшият съвет наистина беше висш, а не само на име, а Адюторите — обикновени правителствени съветници, занимаващи се с финансовите въпроси.

Днес, почти половин столетие по-късно, всичко се беше обърнало наопаки. Основната цел на военната машина бе завоеванието, а стратегията и тактиката се движеха от съображения за пари, богатства и печалби. Пари, за да се напълни вечно празната мирска хазна, богатства за хората в сянка, които бяха истинската власт зад Съвета. Печалби, които незабавно се използваха за финансиране на следващото завоевание.

„Комитаджи“ бе построен с една-единствена — цел да бъде толкова огромен и ужасяващ, че само появата му да накара непокорните колонии да се предадат, без да е необходимо да се хабят напразно ценни ресурси за унищожаване на безсмислена съпротива. Вероятно още докато с нежелание бяха отпуснали парите за построяването му, Адюторите бяха чакали с нетърпение деня, в който да могат да сложат ръка върху него и да не се съобразяват с военните.

Изглежда, този ден бе настъпил. И Телторст беше готов да направи своя ход.

Тази мисъл беше толкова изненадваща, че сигурно би поразила и самия Телторст, ако я чуеше. Командир на кораб да предаде кораба си на един цивилен — особено на някакъв нафукан, невеж и сребролюбив Адютор — абсолютно недопустима мисъл за младия лейтенант Леши.