Ангелиада

— Тогава пак загазвам. Но все пак трябва да се опита.

Ханан и Орнина се спогледаха и Чандрис усети размененото мълчаливо послание помежду им.

— Добре — бодро каза Ханан и понечи да се изправи — Аз ще подготвя кораба… — Краят на изречението се превърна в болезнен стон и той замръзна с изкривено от болка лице.

— Ханан! — възкликна Орнина и го хвана за ръката.

— Не, ти ще се върнеш в болницата — твърдо каза Чандрис, стана и хвана другата му ръка. — И двамата, Коста и аз ще откараме кораба до Ангелиада.

— Стига глупости — каза Ханан през зъби. — Няма да се справите самички.

— Със сигурност няма да се справим, ако помъкнем и теб — възрази Коста и се приближи до Чандрис. — Чандрис, ще помогна на Орнина да го изведе. Ти излез и извикай такси.

Някой стеснително я докосна по рамото. Тя вдигна очи и забеляза, че Ронион също се е изправил.

„Аз ще извикам таксито — предложи той, загледан а Ханан, сякаш беше ранено кутре. — Ти започни да подготвяш кораба.“

— Сигурен ли си, че искаш да се въвлечеш във всичко това? — намръщи се Чандрис.

„Не съм много умен — направи знак Ронион. — Но зная, че Ангелиада наранява хора. Искам да помогна.“

Чандрис се поколеба. Наистина не ѝ се искаше Ронион да си навлича проблеми с Форсайт. Но така щеше да им спести няколко минути. А ако Коста беше прав, и всяка секунда можеше да се окаже решаваща.

А освен това, ако полицията сканираше поръчките на таксита и търсеше нейното име или името на Коста, това щеше да ги издаде.

— Добре, Ронион, благодаря ти. Действай.

— Къде отива? — попита Коста, след като Ронион забърза навън.

— Да извика такси — отвърна през рамо Чандрис и тръгна към вратата. — Започвам да подготвям кораба. Надявам се всичко да е по местата си.

— Чандрис? — обади се Ханан след нея.

Тя се обърна.

— Какво?

— Внимавай, момиче — меко каза той. — И да се върнеш. Чуваш ли?

Тя успя да пусне една уверена усмивка.

— Не се безпокой. След всичко преживяно няма да се отървеш така лесно от мен.

Обърна се и излезе, като внимаваше да не поглежда назад.