Историкът

Джорджеску претърси масата, очевидно за още хляб. „Е, всъщност не е било толкова просто — както обикновено в румънската история. По-големият брат на Дракула — Мирча, бил убит шамо година по-рано от политическите им врагове в Търговище. Когато Дракула дошъл на власт, той накарал да изровят ковчега на брат му и открил, че горкият човечец бил погребан жив. Тогава изпратил потните за великденското тържество и после хем отмъстил за брат ши, хем намерил евтини работници за планинския ши замък. Край стария замък вече имало тухлени пещи и всички, които оцелели по пътя догоре, били принудени да работят денонощно, да носят тухли и да зидат стените и кулите. Древните песни от този край гласят, че когато работата била свършена, разкошните дрехи на болярите падали на дрипи.“ Джорджеску стържеше по чинията си. „Забелязал съм, че Дракула е бил колкото противен, толкова и практичен човек. Така че утре, приятелю, ще тръгнем по стъпките на нещастните благородници, но с покрита каруца, а не пеш.“

Гледката на селяните, които се разхождат тук в народните си носии сред по-съвременните дрехи на гражданите, е удивителна. Мъжете носят бели ризи, тъмни елеци и огромни кожени цървули, завързани до коляното с кожени върви, все едно оживели римски пастири. Жените, които са най-често тъмнокоси като мъжете и са доста хубавички, носят тежки поли и ризи, над всичко това има стегнато закопчан сукман, а одеждите им са избродирани с пъстри шевици. Изглеждат весел народ, смеят се и викат сред алъш-вериша на пазара, където отидох вчера веднага щом пристигнахме.