Историкът
- Автор: Костова Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Хаджийска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Историкът». Краткое содержание книги:
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития.
„Никаква“, признах аз. „Надявам се някой ден да я дам на специалист да я изследва, може би в Лондон.“
„Забележителна изработка.“ Джорджеску внимателно ми я подаде обратно. „Сега, като видя Снагов, къде смяташ да отидеш? Пак в Истанбул?“
„Не“, потреперих аз, но не исках да му казвам защо. „Ще трябва да се върна в Гърция след две седмици, всъщност заради едни разкопки там, но мисля дотогава да поостана да видя Търговище, щом там е била главната столица на Влад. Ходил ли си там?“
„А, да, разбира ше.“ Джорджеску облиза чинията си като гладно дете. „Интересно място за всеки последовател на Дракула. Но най-интересен е замъкът му.“
„Замъкът му? Той има замък? Искам да кажа, още ли е запазен?“
„Да, развалина е, но много симпатична. Разрушена крепост. Намира се на няколко километра от Търговище нагоре по река Арджеш и се стига сравнително лесно по пътя, чак накрая трябва да се изкачваш пеша. Дракула обичал все места, които лесно се отбранявали от турците, а онова там е направо прелест. Знаеш ли какво…“ Той порови из джобовете си, измъкна марка глинена лула и се зае да я тъпче с ароматен тютюн. Подадох му огънче. „Благодаря ти, младежо. Виж какво — ще дойда с теб. Мога да остана два дни, но поне ще ти помогна да намериш крепостта. Много по-лесно е, като имаш водач. Не съм ходил там от много време и с удоволствие ще поразгледам отново.“
Искрено му благодарих; възможността да се забия в сърцето на Румъния без преводач, да си призная, доста ме притесняваше. Джорджеску знае едно селце край Арджеш, където можем да нощуваме за няколко шилинга; то не е най-близкото до крепостта, но той не иска да ходи в другото, по-близкото, защото веднъж едва не го изгонили оттам. Разделихме се със сърдечни пожелания за лека нощ и сега, приятелю, трябва да духна свещта и да се наспя за следващите си приключения, за които ще те държа в течение.