Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Дума Ки
Дума Ки - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дума Ки

Электронная книга - «Дума Ки». Краткое содержание книги:

Едгар Фриймантъл е щастлив мъж на средна възраст с прекрасна жена, две пораснали дъщери и доходен бизнес. Всичко това обаче се сгромолясва, след като при нелеп инцидент Едгар губи ръката и временно — разсъдъка си. Внезапни пристъпи на гняв, загуба на памет… Докато се подлага на болезнена физиотерапия и отчаяно рови в паметта си за елементарни думи, съпругата му Пам го напуска. Успешен брак, успешна кариера… той вече няма нито едното, нито другото. Животът му изглежда безсмислен, преследва го мисълта за самоубийство.
Промяната настъпва, след като Едгар наема къща на ДУМА КИ — красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват и той се отдава на едновремешното си хоби — рисуването. Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват…
1 ... 170 171 172 173 174 175 176 177 178 ... 251
Перейти на страницу:

— Така ли се е изразил?

Илзе се усмихна и лицето й мигом грейна.

— Той е баптист, тате. Интерпретирам думите му. Както и да е, Карсън отстоял позицията си и господин Фредериксън отстъпил. За мен това е точка в негова полза.

Да — помислих си, — но този човек ти е изневерил и има наглостта да се нарича Смайли.

Хванах ръката й.

— Какъв ще бъде следващият ти ход?

Тя въздъхна. Конската й опашка и придаваше вид на ученичка, а въздишката й беше на четирийсетгодишна жена.

— Не знам. Нямам никаква представа.

— Тогава ми позволи да ти помогна. Разрешаваш ли ми?

— Добре.

— Известно време стой по-далеч от него. — В мига, в който тези думи се откъснаха от устните ми, осъзнах, че точно за това копнеех с цялото си сърце. Както и за още нещо. Когато мислех за картините от цикъла „Момиче и кораб“ (особено за момичето в лодката), ми се искаше да кажа на Илзе да не разговаря с непознати, да не използва сешоара, докато е във ваната, и да тича само по алеите на студентското градче. Никога да не пресича парка Роджър Уилямс139 по тъмно.

Тя ме изгледа въпросително и аз успях да събера мислите си, без да се отклонявам от най-важното.

— Веднага се връщай в колежа…

— Бих искала да поговорим за това…

Кимнах, но стиснах леко ръката й, за да й покажа, че още не съм свършил.

— Завърши си семестъра. Изкарай добри оценки. Остави Карсън да довърши турнето си. Опитай се да оцениш обективно ситуацията и едва после се срещни с него… Разбираш ли ме?

— Да… — разбираше, но от тона й си личеше, че не е напълно убедена.

— Срещнете се на неутрална територия. Не искам да те смущавам, но тук сме само двамата, затова ще ти го кажа. Леглото не е неутрална територия.

Тя се загледа в потопените си във водата стъпала. Пресегнах се и обърнах лицето й към себе си.

— Когато има нерешени проблеми, леглото е бойно поле. Аз дори не бих седнал да обядвам с някого, с когото имам неизяснени отношения. Срещнете се в… не знам… в Бостън. Седнете на някоя пейка в парка и обсъдете отношенията си. Опитай се да изясниш всичко за себе си и се увери, че и той не е останал с погрешни впечатления. После отидете в някой ресторант. Или на мач на „Ред Сокс“. Или скочете в леглото, ако смятате, че е правилно. Не искам да мисля за сексуалния ти живот, но това не значи, че не бива да имаш такъв.

Илзе се засмя и на мен веднага ми олекна. Смехът й привлече един полусънен келнер, който ни попита искаме ли кафе. Поръчахме си. Когато сервитьорът се отдалечи, дъщеря ми се обърна към мен:

— Добре, тате. Разбрах всичко. Искам да ти кажа, че следобед се връщам в колежа. В края на седмицата имам предварителен изпит по антропология и сме си организирали малка учебна група. Наричаме се „Клубът на оцелелите“. — Тя ме изгледа загрижено. — Какво ще кажеш? Знам, че разчиташе да остана няколко дни, но сега, след случилото се с твоята позната…

— Не се тревожи, скъпа. Всичко е наред. — Целунах я по нослето, надявайки се да не види колко съм щастлив — не само защото бе пристигнала за откриването на изложбата и прекарахме заедно тази сутрин, а понеже до залез-слънце щеше да се намира на хиляда и петстотин километра на север от Дума Ки. Стига да имаше билети за самолета естествено. — Как ще постъпиш с Карсън?

Тя помълча за минутка, шляпайки със стъпала във водата. После стана и ме хвана за ръката, помагайки ми да се изправя.

— Мисля, че си прав. Ще му кажа, че ако се отнася сериозно към връзката ни, ще трябва да изчака до четвърти юли.

Беше взела решение и очите й отново грейнаха.

— Така ще имам време до края на семестъра плюс един месец лятна ваканция. Той ще завърши турнето си, ще изнесе концерта в „Кау Палас“ и ще има предостатъчно време да разбере дали наистина е скъсал с блондинката, както си мисли в момента. Това устройва ли те, татко?

— Напълно.

— Ето го и кафето. Още един въпрос — колко ще чакаме до закуската?

II

Уайърман не се появи на късната закуска, но беше запазил „Бей Айлънд Рум“ от осем до десет. Аз естествено седях начело на масата. Присъстваха над две дузини приятели и родственици от Минесота. Такива събития се помнят дълго и участниците говорят за тях в продължение на десетилетия — отчасти заради множеството познати лица в екзотична обстановка, отчасти заради високия емоционален градус.

вернуться

139

Разположен в Провидънс и известен в цяла Америка парк с площ от 450 акра. На територията му има зоологическа и ботаническа градина. — Б.пр.

1 ... 170 171 172 173 174 175 176 177 178 ... 251
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)