Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Докато разказвах на Лия разни истории за майка й, аз неволно се връщах към едни и същи образи, чиято същественост ми бе убягнала навремето. Изкушена от музиката на своя вътрешен живот, тя бе отишла право на срещата със собствения си палач. Когато се мъчех да разгадая какво точно бе отвело Шайла до тази гибел, аз започнах да си припомням сцени и образи, които пазех у себе си съвсем девствени, без дори да подозирам истинското им значение. Чак сега си дадох сметка, че Шайла винаги се е притеснявала от родителите си, а аз познавах семейство Фокс от деня на собственото си раждане. Нещата, които те ценяха в този живот, стойностите, които изповядваха, я караха да се срамува. Тяхната чуждоземност я съсипваше, смазваше.
Още от много малка Шайла обичаше да прекарва следобедите си в нашата къща, попивайки шумната атмосфера на един типичен американски дом, която възприемаше за нормална. Щом подушеше миризмата на хамбургери, пуканки или печено пиле, които мама приготвяше в кухнята, Шайла моментално цъфваше в задния двор на къщата и плахо почукваше на вратата. Луси я канеше вътре и започваше да я гощава.
Много добре си спомням първия рожден ден, който Фоксови дадоха в чест на Шайла.
Моята майка бе завела Шайла и мен на кино в театър „Бриз“, където гледахме „Малката Савска царица“ с Шърли Бут. Филмът беше странно подбран за деца на нашата възраст, но само него даваха в града и мама трябваше да го изгледа, докато ние с Шайла се гонехме между редовете и дори се качихме на балкона, където нямаше никой. Това ни се стори страшно интересно и когато, разтревожена от нашето отсъствие, мама се качи насред филма да ни търси, ние си рисувахме татуировки по ръцете с една химикалка. Като излязохме от киното, Луси извади носна кърпичка, навлажни я със собствената си слюнка и дълго търка ръцете ни, докато изтрие следите от химикалката.
Празнуването на рождения ден трябваше да бъде изненада и когато външната врата на тяхната къща се отвори, за да влезе Шайла, баща й започна да свири много прочувствено „Честит рожден ден“, което прозвуча като барокова музика и стресна уотърфордските дечурлига, които се умълчаха сконфузено. Рут, Джордж и Луси бяха единствените възрастни, които си отвориха устата да пеят, а Шайла скри лицето си в шепи, като видя как две съседски момчета се присмиват на гърления акцент на баща й. След това Джордж Фокс се обърна към децата с тон, сякаш говореше пред изискана публика в Карнеги Хол, и им каза, че в чест на рождения ден на дъщеря си Шайла е подготвил един много специален концерт. Десетте деца, поканени на празненството, трябваше да седнат и да стоят мирно, докато Джордж Фокс изсвири цялата Унгарска рапсодия номер две от Лист.
След като гостенчетата изтърпяха концерта, бяха подкарани вкупом към трапезарията, където ни чакаше голяма маса с бяла покривка и сребърни свещници. На лицето на Шайла бе изписано ужасно притеснение, но не можеше да се каже дали от страх или недоумение, защото изражението й бе замръзнало като маска. Вероятно е знаела какво следва, но се е чувствала безпомощна да го предотврати.
— Така — обърна се майка й към омърлушените й съученици, които бяха тържествено настанени по местата си край масата, — сега ние ще ядем до насита. Ще празнуваме моята сладка Шайла, която е родена, както вече знаете, на този ден. Тя е американско момиче и трябва да празнуваме по американски, нали?
Рут произнасяше момиче като „мъмиче“, пък и от другите думи децата почти нищо не разбраха. Няколко момчета се скриха под масата, за да се накискат на воля. Само присъствието на мама спаси положението. Тя непрекъснато ни обикаляше, за да охлади глупавите ни изблици на неудържим смях.
Но дори и тя не успя да усмири спонтанния възглас на разочарование, който се изтръгна от детските гърла, когато Рут ни сервира най-различни купи за ядене — все неща, подготвени тайно от дъщеря й, специално за рождения ден. Почерпката включваше борш и киселец, които нито едно американско дете не беше вкусвало до този момент, руска салата, която се състоеше от майонеза, грах и накъсана на малки парченца сьомга, както и нещо, което се наричаше сиренка. Едно от момчетата — Самюъл Бърбейдж, повърна в собствения си скут, когато опита маринованата херинга. Сервираха ни горещ чай в стъклени чаши с дръжка и един поднос с домашни кифлички, който бе пуснат да обиколи масата от ръка на ръка, но никой не си взе нищо. Втори поднос с риба изуми за пореден път децата, но няколко момчета неочаквано откриха купа с твърдо сварени яйца и страшно се зарадваха на единственото нещо, което можеше да се нарече позната в Америка храна.