Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Джейн, това е така само на теория. Само според вашите хартийки и доклади, където всичко звучи прекрасно, но не върши никаква работа.
— Луси, вършело е работа години наред. Още от ерата на динозаврите.
— Слушайте, сега ще ви кажа какво точно се случи. Отначало спазвахме всички указания на Джейн. До последната буква. Тъй като тя ни представи статистики, карти, диаграми, сравнителни изследвания и какво ли още не. Защото нейните хора пристигнаха тук тежковъоръжени с оръжие, значки и закона зад тях. Джейн, кажи на Лия точно какво се случи тогава. Кажи на детето какво излезе от вашите многоумни теории.
— Нашите теории са си много хубави — каза Джейн и си пристегна колана с кобура. — Според природните закони една част от гнездата отидоха зян. Бяха унищожени от хищници, но това се очакваше.
— Дотук нищо ново — обадих се аз.
— Сине, аз признавам твоето превъзходство, що се отнася до пици и други жабарски манджи, но от костенурки нищо не разбираш — каза Луси и погледна изпитателно Джейн Хартли, която устоя на взора й.
— Луси смята, че е над природните закони — рече Джейн.
— Джейн, мога да ти кажа, че в момента въпросните природни закони ме убиват — озъби й се Луси. — Много болезнено осъзнавам тяхната сила, защото съм им подвластна. Догодина вече няма да имаш удоволствието да водиш този спор с мен, но много се надявам, че някоя от другите дами ще ме замести достойно.
— Луси, предай ми тези яйца.
— Не! — отсече Луси. — Няма да стане! Какво ще ги правиш?
— Ще ги занеса в канцеларията — рече Джейн. — Ще ги снимам за доказателство. Ще ги прегледам за наранявания. След това ще ги върна на острова и отново ще ги заровя, колкото е възможно по-близо до първоначалното им гнездо.
— Тези яйца трябва да бъдат заровени веднага — каза Луси и грабна лопатата. — Ще преместя всички гнезда на сухо около къщата ми, разбра ли, Джейн? Само така ще мога да ги опазя, защото ще бъдат на двайсет метра от възглавницата ми.
— Значи ставаш закононарушител.
— А какво се случи с гнездата миналата година? — попитах.
— Нищо — отвърна Джейн.
— Само двайсет процента от тях се излюпиха, ето какво се случи! — отвърна Луси и започна да копае.
— Законите на природата надделяха — рече Джейн, обръщайки се към мен. — Луси греши, като взима толкова присърце тези яйца.
— Миналата година имаше сто и двайсет гнезда — взе думата Луси. — Но ерозията е толкова страшна, че всички започнаха да струпват бетонни блокове пред къщите си. По целия остров бяха плъзнали булдозери. Когато през май костенурките се появиха, нямаше къде да снесат яйцата си. Две от тях ги снесоха до водата, толкова отчаяни бяха. Ние ги преместихме.
— С наше позволение — намеси се Джейн.
— Да, но не получихме разрешение да преместим и другите гнезда и те бяха отнесени от пролетните приливи. Петдесет и шест гнезда. А това означава някъде към шест хиляди малки костенурки, които не са оцелели, защото Джейн и нейните колеги са ужасно глупави.
— Тогава сбъркахме, Луси. И си признахме грешката.
— Не ми разрешиха да сложа телена ограда, за да предпазя гнездата от миещите мечки и кучетата. И по тази причина изгубихме още двайсет и седем гнезда. Проклетите мечета са наводнили острова като хлебарки, защото обичат да се ровят в препълнените боклукчийски кофи. Веднъж видях седемнайсет мечета да се боричкат за едно гнездо с яйца от костенурки. Пръснаха черупките им по целия плаж.
— Имаме една и съща кауза, Луси. Ти така и не разбра това. Мистър Маккол, трябва да знаете, че майка ви беше такава и преди да се разболее — каза Джейн и вдигна ръце в знак на отчаяние.
— Знам — отвърнах. — Нали ме е отгледала.
— Тая кучка пак ли те тормози, а, мамо? — Гласът беше на брат ми Джон Хардин, който надничаше зад вратата. Беше гол или поне без риза.
— О, Джак, забравих да ти кажа, че снощи брат ти се върна от Кълъмбия.
— Здрасти, Джон Хардин — поздрави го Джейн. — Кучката само малко тормози майка ти. Нищо особено.
— Мамо, да я набия ли? — попита Джон Хардин.
— Млъквай, че пак ще те подкарат към Бул Стрийт, ако не си държиш езика зад зъбите — подвикна му Луси.
— Джак, много ти благодаря, че ме посети в болницата — най-накрая ме забеляза Джон Хардин. — Да знаеш само колко съм те чакал да ми донесеш фъстъци и шоколад, както правеше навремето. Ама не, много ти е пораснала работата, за да се занимаваш с някакъв си Джон Хардин, нали? Все си зает по френски ресторанти да препоръчваш на хората сушени домати и оцетен еликсир, за да отделиш време за брат си. Не можа да си надигнеш дебелия задник, за да посетиш откаченото копеле, нали?