Блус в лятна нощ

— Лия, Бог така ме е създал — обърна се Джон Хардин към дъщеря ми. — Виждаш ли нещо отвратително в Неговото творение? Признавам, че дудукът ми не е особено изящен, но кой ще дръзне да критикува нещо, създадено от самия Господ? Така ли е?

— Татко, какво е това „дудук“? — попита Лия.

— Жаргон за пенис — отвърнах.

— Благодаря, татко.

— За нищо, скъпа.

— Аз мисля, че дудукът ти е много симпатичен — обади се Лия с любезен тон.

— Видя ли, мамо, ти си просто една тъпа пуританка — радостно извика Джон Хардин.

— Добре, наричай ме както искаш, но върви да си метнеш нещо върху срамните части.

— Срамни части ли? — удиви се Джон Хардин. — Какво ще ти стане, ако кажеш нещо по-простичко и ясно като например патка, банан, чеп, кавал или кочан?

— Татко, това са думичките, за които ти говорих онзи ден. Дето ги чувам на детската площадка.

— Като ги научиш всичките, тогава вече ще знаеш, че си станала истинско американско момиче.

— Нали съм дошъл на този свят гол като пищов... — пак се обади Джон Хардин.

— Май че така беше — каза Луси и се обърна към Джейн. — Искаш ли кафе?

— С удоволствие — отвърна й тя.

— И гол ще се върна при истинската си майка земята, а не при онази жена, която, раждайки ме, ме е изложила на вечна нечестивост, гнусотия и безчестие. Онова куче, дето ходи по плажа, е голо. Чайката, пеликанът, делфинът — всички са голи както ги е майка родила.

— Стига си дърдорил, сложи си гащите и ела да пиеш с нас кафе.

— Джейн, знаеш ли, че сред нудистите се срещат много по-малко престъпници, отколкото сред други групи хора? — попита я Джон Хардин.

— Не знаех — отвърна Джейн, — но това не ме учудва.

— Аз те плаша, нали? — обърна се той отново към Джейн Хартли. — Никога не си виждала истински шизофреник и сега трепериш, нали?

— Престани, сине! — извика му Луси. — Няма нужда да си връчваш акредитивните писма. Голотата ти говори достатъчно.

— Джон Хардин, и сестра ми е шизофреничка — каза Джейн и влезе в къщата след Луси. — Всички тези номера са ми добре известни.

Джон Хардин се загледа след нея.

— Хубава е, нали, Джак?

— Да, много.

— Лия, как смяташ, тя дали ме харесва? — попита Джон Хардин с нежен глас.

— Ще те хареса повече, ако се облечеш — отвърна му Лия.

— Това са предразсъдъци — каза той и гласът му помръкна с една октава.

— Тя просто е свикнала да гледа облечени момчета, това е всичко — каза Лия.

— Така ли? — поуспокои се Джон Хардин. — Никога не съм умеел да говоря с хубави момичета. Може би ти ще ме научиш, а, Лия? Самата ти си толкова красива. Сигурен съм, че един ден ще станеш мис Италия. Освен ако не останеш тук, тогава ще те изберат за мис Америка.

— Ето, така й говори, Джон Хардин — каза му Лия. — Това сигурно ще й хареса.

— Знам, че се започва със „здрасти“. Това го правя. После знам, че трябва да кажеш нещо от рода на „какъв хубав ден“. И това го казвам, ако денят е хубав. Ами ако вали или е студено, тогава какво се казва? Ами след това? Как продължаваш след бюлетина за времето? То много неща можеш да кажеш, но какво ще иска да чуе едно хубаво момиче? Това е пълна загадка за мен. Дали ще се интересува например, че предишната нощ е имало земетресение в Пакистан? Което всъщност е много важно. Или ще предпочита да говорим за филми, за козметика. Да, ама аз не употребявам козметика, какво мога да й кажа? Толкова много неща знам и мога да й кажа, но в такива случаи обикновено главата ми се изпразва и аз мълча. Хубавите момичета ме мразят, Лия.