Не дърпай дявола за опашката

– Диспечерът каза, че полицията е на път – гласът ѝ звучеше овладян.

– Добре ли си?

– Предполагам. Не знам. Има предсмъртно писмо.

– Я повтори!

– Предсмъртно писмо. От Роби. На компютъра ми.

– Проверила си компютъра си?

– Видях го току-що. На екрана е пред мен. Беше включен.

– И си сигурна, че е предсмъртно писмо?

– Разбира се, че съм сигурна. Какво друго може да е?

– Какво пише в него?

– Ужасно е.

– Какво пише?

– Не искам да го чета на глас. Не мога – звучеше така, сякаш си поема дълбоки глътки въздух.

– Моля те, Ким, опитай се да ми го прочетеш. Важно е.

– Наистина ли трябва? Ужасно е.

– Опитай се. Моля те.

– Добре. Ще се опитам. Добре.

Тя зачете с треперещ глас:

– „Човешката раса ме отвращава. Ти ме отвращаваш. Ти и Гърни ме отвращавате. Самият живот е отвратителен. Надявам се някой ден да видиш истината и тя да те убие. Това е последната воля на Робърт Монтагю.“ Това е. Това е всичко, което е написано. Когато дойде полицията, какво да им кажа?

– Просто отговори на въпросите им.

– Да им кажа ли за снощи?

– Отговаряй на въпросите им кратко и истинно – той направи пауза, търсейки правилните думи. – Аз не бих добавял много неща, които биха размътили картинката.

– Няма проблем да кажа, че си бил тук?

– Да. Те ще искат да знаят дали си била в апартамента, кога си дошла, кога си си тръгнала и дали е имало някой с теб. Можеш да им кажеш, че сме били там и че сме разисквали твоя РАМ проект. Не мисля, че ще е полезно да им отвличаме вниманието с детайли относно Макс Клинтър или къщата му. Това, което трябва да направиш, е да кажеш истината, не бива да лъжеш, но не е необходимо да споменаваш непоискани детайли. Разбираш ли какво ти казвам?