Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
Прецени, че трябва да каже истината, и обясни какво беше търсил и защо, описвайки откритията, които бе направил върху собствената си кола и тази на Ким.
– Кой мислиш, че е извършителят? – гласът ѝ беше равен, но очите леко се присвиха.
– Не съм сигурен – технически отговорът му беше верен, макар и уклончив.
– Онзи Мийс? – предположи тя, почти с надежда.
– Възможно е.
– Или човекът, който запали плевнята ни? И който заложи капан на стълбището на Ким?
– Възможно е.
– А може би самият Добър пастир.
– Възможно е.
Тя си пое бавно и дълбоко въздух:
– Това означава ли, че той те е следил?
– Не непременно. Със сигурност не и отблизо, щях да усетя. Може би просто иска да знае къде се намирам.
– Защо ще иска да го знае?
– Управление на риска. Чувство за контрол. Естественото желание да знаеш по всяко време къде се намира врагът ти.
Тя го изгледа със стиснати в тънка линия устни. Беше очевидно, че вижда и друг, по-агресивен начин да се използва тази информация. Гърни се канеше да отклони част от страха ѝ, като ѝ каже, че вече е прекъснал проследяващото устройство на субарото, но осъзна, че това ще доведе до неприятния въпрос защо не е прекъснал и устройството върху маздата.
Отговорът всъщност беше лесен. Пастира можеше и да повярва, че батерията се е изтощила, но би било доста подозрително и другото устройство, което се захранваше директно от двигателя, да се повреди по същото време. Гърни обаче предпочиташе да не споделя това с Мадлин, защото знаеше колко би се разстроила, ако разбере за възможността Пастира да следи Ким дори само още един ден.
Имаше си предел на това с колко конфликта можеше да се справя едновременно и беше необходимо малко сортиране.
– Е, татко, ще ни кажеш ли как мина?
При звука от гласа на Кайл Гърни се обърна и видя сина си да влиза в кухнята, облечен в дънки и тениска, бос и с мокра от банята коса.
– Горе-долу така, както ви разказах снощи.
– Снощи не каза кой знае колко.
– Май просто исках да си легна, бях много изтощен. Но мина достатъчно гладко, без засечки. Мисля, че историята, която представихме, звучи убедително.
– И сега какво?
Имаше си и граници на това, което бе готов да разкрие пред Мадлин. Цялото начинание можеше лесно да зазвучи прекалено рисковано. Отговори възможно най-безпристрастно:
– Като цяло аз заемам позиция и чакам той да влезе в капана.
– Просто така? – Кайл изглеждаше скептично настроен.
Гърни повдигна рамене. Мадлин беше спряла да чете и го гледаше.
– Какви бяха вълшебните думички? – настоя Кайл.
– Моля?
– Какво точно си казахте във вашата импровизирана сценка... Какво е нещото, което ще накара този човек да се появи?
– Създадохме впечатление, че може да му се отвори възможност да се отърве от мен. Не мога да си спомня точно... – телефонът на Гърни иззвъня. Той погледна екрана и разпозна номера на Ким. Беше благодарен за прекъсването, но благодарността се задържа около три секунди. Тя звучеше така, сякаш се задушава.
– Ким, какво става?
– Господи... Господи...
– Ким?
– Да.
– Какво има, какво се е случило?
– Роби. Мъртъв е.
– Моля?
– Мъртъв е.
– Роби Мийс е мъртъв?
– Да.
– Къде?
– Моля?
– Можеш ли да ми кажеш къде се намира?
– В леглото ми.
– Какво се случи?
– Не знам.
– Как се оказа в леглото ти?
– Не знам! Просто е там! Какво да направя?
– В апартамента ли си?
– Да. Можеш ли да дойдеш?
– Разкажи ми какво се случи.
– Не знам какво се случи. Сутринта се прибрах от хотела, за да си взема още някои неща. Влязох в спалнята и...
– Ким?
– Да?
– Влезе в спалнята...
– В момента той е там. На леглото ми.
– Откъде знаеш, че е мъртъв?
– Лежеше по лице. Опитах се да го преобърна и да го събудя. И видях дръжка.. На нещо... Стърчаща от гърдите му.
Умът на Гърни препускаше, късчетата на пъзела сякаш бяха понесени от вихрушка.
– Дейв?
– Да, Ким?
– Можеш ли да дойдеш, моля те?
– Чуй ме внимателно, Ким. Това, което трябва да направиш сега, е веднага да се обадиш на 911. Трябва да го направиш веднага, това е най-важното нещо. Разбираш ли ме?
– Да, разбирам те. Но ми се иска да дойдеш. Моля те.
– Знам. Но сега ще затворя, за да се обадиш на 911. Обади ми се, след като опишеш ситуацията на диспечера. Разбра ли?
– Да.
Когато Гърни прекъсна връзката, Кайл и Мадлин го гледаха. Пет минути по-късно, докато той все още им преразказваше разговора възможно най-детайлно, се обади Ким.