Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Изнизаха се един по един покрай стъкления басейн. Рейчъл изчака вуйчо си. Той не можеше да откъсне очи от стъкления под.
— Може би така е най-добре — каза му тя. — Може би не трябва да рискуваме глупаво с нещо, което не разбираме. Ами ако грешим? — Кимна към огромната колекция от древно познание над главите им. — Ако се поддадем на алчността си, може да изгубим всичко.
Вуйчо й кимна, прегърна я през раменете и двамата поеха нагоре. Но въпреки това Вигор все хвърляше по някой поглед назад.
Бяха стигнали до четвъртото ниво, когато нечий усилен с мегафон глас избумтя заповеднически над тях:
— Tout le mond en le bas la! Sortez avec vos mains sur la tete! Всички замръзнаха.
Рейчъл преведе:
— Искат да излезем с ръце зад тила.
Нов глас извика през мегафона на английски. Беше Кат.
— Командире! Взеха ми радиото, но са от френската полиция. Проверих документите на старшия им.
— Сигурно ги е пратил кардинал Спера — каза Монк.
— Или някой е забелязал светлината тук и се е обадил да съобщи за обир — добави Рейчъл. — Или е заради разбитата ключалка.
— Sortez tout de suite! C’est votre dernier avertissementl — Определено не са доволни — каза Монк.
— Ти какво очакваш при всичките трупове горе? — изхъмка Сейчан.
— Добре — нареди Грей. — Качваме се. Трябва да им кажем, че Раул идва с приятелчетата си.
Тръгнаха отново нагоре. Грей ги накара да приберат пистолетите. Не биваше да изнервят полицаите, така че всички се подчиниха и продължиха нагоре с ръце на тила.
Празната доскоро кухня сега беше пълна с униформени мъже. Рейчъл забеляза Кат, с гръб до една от стените и с ръце на тила като тях. Френските полицаи явно не поемаха рискове.
Веднага ги разделиха и ги накараха да застанат до стената. Старшият насочи фенерчето си в отвора на ямата и сбърчи отвратено нос.
Откъм коридора се чу раздвижване — явно пристигаше по-голям началник. Рейчъл погледна натам и видя стар познат семеен приятел — съвсем не на място тук, но добре дошъл. Кардинал Спера ли го беше повикал?
Вуйчо й също му се зарадва.
— Генерал Ренде! Слава Богу!
Беше шефът на Рейчъл, началникът на нейния отдел. Осанката му беше внушителна, дори и в цивилни дрехи.
Вигор се опита да пристъпи напред, но го бутнаха обратно до стената.
— Трябва да накараш французите да ни изслушат. Преди да е станало късно.
Генерал Ренде изгледа вуйчо й с презрителна усмивка — Рейчъл никога не го беше виждала да се усмихва така.
— Вече е късно.
Зад него се появи Раул.
ЗЛАТНИЯТ КЛЮЧ
27 юли, 07:00
17. Авиньон, Франция
Грей кипеше от яд. Наемниците, преоблечени като френски полицаи, им вземаха оръжията и ги връзваха. Дори мръсният Раул беше с полицейска униформа.
Гигантът се изстъпи пред Грей и каза ухилено:
— Много е трудно да те убие човек. Но и на това му се вижда краят. И не се надявай кардиналът да те измъкне с връзките си. Той се сблъска със стар приятел на летището. — И кимна към генерал Ренде. — Нашият водач май реши че бедният кардинал вече не е от полза за Двора.
Сърцето на Грей се сви.
Раул се ухили кръвожадно.
Генерал Ренде се приближи към тях — цивилен, със скъп черен костюм и вратовръзка, с лъснати скъпи обувки. Допреди миг беше разговарял с друг мъж — със свещеническа якичка. Това сигурно беше префектът Алберто Менарди, къртицата на Двора във високите етажи на Ватикана. Менарди държеше някаква книга под едната си мишница и чанта в ръка.
Генералът се приближи към Раул.
— Достатъчно.
— Да, императоре. — Раул отстъпи крачка назад. Ренде посочи тунела.
— Нямаме време да злорадстваме. Свалете ги долу. Разберете какво са научили. После ги убийте. — Плъзна поглед из стаята. Сините му очи бяха ледени, сребристата му коса — пригладена с гел назад. — Няма да се преструвам, че ще ви пощадя живота. Можете само да избирате дали да умрете бавно, или бързо. Така че се сбогувайте с белия свят по начин, който сами си изберете.
— Как можа? — възкликна Вигор. Ренде тръгна към него.
— Не бой се, стари приятелю, племенницата ти ще я пощадим. Това ти го обещавам. И двамата изпълнихте дълга си, като държахте Двора в течение за съкровища с археологическа и художествена стойност. През всичките тези години ти служеше на Двора.