Карта от кости

Вигор кимна и извади някакъв предмет от джоба си. Устройство за лазерно насочване, свалено от някое от оръжията на Сигма, помисли си Рейчъл.

— Със силата на тези свръхпроводими амалгами, комбинирани със скъпоценни камъни като диаманти и рубини, древните може да са изобретили някакъв семпъл способ за генериране на кохерентна светлина, някакъв вид древен лазер. Смятам, че познаването на този процес е необходимото условие, за да отворим последното ниво.

— Защо си толкова сигурен? — попита Грей.

— Двамата с Кат измерихме дванайсетте огледални плочи. Те са прецизно нагласени под такива ъгли, че да отразяват и препращат светлина една към друга в постоянен модел. Но за да се затвори кръгът, е необходима мощна светлина.

— Като лазер — каза Монк и огледа с тревога плочите.

— Не мисля, че е необходимо голямо количество кохерентна светлина — каза Вигор. — Също като слабите Багдадски батерии, с които задействахме златната пирамида в Александрия, и тук е необходима някаква минимална сила, която е по-скоро доказателство, че разбираме природата на насочената светлина. Мисля, че енергията, натрупана в плочите, ще свърши останалото.

— А може и въобще де не е енергия — каза Грей. — Ако си прав, че светлината е в основата на тази гатанка, спомни си, че свръхпроводниците могат да съхраняват не само енергия за безкраен период, а и светлина.

— Искаш да кажеш, че малко насочена светлина може да освободи останалата?

— Възможно е — каза Грей. — Как обаче ще отключим верижната реакция? Ще насочим лазера към някоя от стъклените плочи ли?

Вигор посочи ниската магнитна колона, която стърчеше в средата на лабиринта.

— Пиедесталът там е на същата височина като стъклените плочи. Подозирам, че каквото и устройство да са използвали древните, то мястото му е било върху колоната, насочено към един определен прозорец. Стрелката, която удря дванайсетия час.

— И кой по-точно е въпросният прозорец? — попита Монк. Вигор посочи една плоча и каза:

— Истинският север. С Кат обиколихме поне сто пъти, докато определим с компаса къде е север при всичките магнитни материали тук. Но това е плочата. Според мен трябва да поставим лазера върху колоната, да го насочим към тази плоча и да се разкараме по най-бързия начин.

— На мен ми звучи логично — каза Монк. — Имам предвид това да се разкараме.

Грей понечи да направи първата крачка към пиедестала в Центъра, но в този момент радиото му изжужа. Той затисна с Ръка ухото си и се заслуша. Всички го гледаха напрегнато.

— Кат, внимавай — каза той в микрофона. — Приближи се предпазливо. Дай им да разберат, че не си враждебно настроена. И не казвай нищо за нас, докато не си сигурна.

После прекрати връзката.

— Какво има? — попита Монк.

— Кат е забелязала патрул на френската полиция. Влезли са в двореца. Ще отиде да провери. — Грей махна към стълбите. — Това тук ще трябва да почака. По-добре да се качим горе.