Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Бурята беше разкатала фамилията на обхвата.
Поне до самолета във въздуха.
Прибра телефона.
— Може би след като кацнат — каза Вигор, разбрал за неуспешния й опит да се свърже. — Но ако Драконовият двор знае, че сме тук, преднината ни току-що се стопи.
— Какво предлагаш? — попита Кат.
— Да си я върнем. — Как?
Вигор посочи към тъмното стълбище.
— Все още имаме двайсетина минути, преди Грей и другите да пристигнат. Нека ги използваме. Ще решим загадката долу, така че когато се появят, да действаме незабавно.
Кат кимна — предложението му изглеждаше логично. А и май само така можеше да компенсира грешката си. Беше допуснала нападателите да се приближат твърде много.
— Да действаме тогава.
06:02
Грей и хората му подтичваха по блъсканата от бурята писта. Бяха кацнали на авиньонското летище само преди пет минути. Трябваше да го признае на кардинал Спера… или поне на ватиканското му влияние. Минаването им през митницата беше уредено още преди да кацнат, а сега едно БМВ чакаше да ги закара до Папския дворец. Самият кардинал ги беше оставил — бе тръгнал към сградата на летището, за да се свърже с местните власти. И пиле не трябваше да прехвръкне в Папския дворец.
След като те стигнеха там, разбира се.
Грей тичаше с телефона в ръка, опитваше се да набере Кат и Вигор.
Никой не вдигаше.
Накрая се отказа. Отговорът така или иначе ги чакаше в двореца.
Подгизнали, четиримата се качиха в колата под илюминациите на поредната светкавица, която обля със светлината си Авиньон, сгушен покрай сребърната панделка на Рона. Папският дворец, най-високата точка в града, се виждаше ясно.
— Свърза ли се? — попита Монк.
— Не.
— Може да е от бурята — каза Сейчан. Никой не вярваше в това.
Грей беше предложил на Сейчан да остане на летището. Искаше до себе си само онези, на които можеше да разчита изцяло. Но кардинал Спера беше настоял Сейчан да ги придружи — вярваше безрезервно на договора си с Гилдията. А Сейчан напомни на Грей за собствената им уговорка. Беше се съгласила да спасят Монк и Рейчъл, за да си отмъсти на. Раул. Беше изпълнила своята част от сделката. Сега Грей трябваше да изпълни своята.
Рейчъл седна зад волана.
Този път дори Монк не възрази.
Обаче сложи пушкалото в скута си — насочено към Сейчан. И той не искаше да поема излишни рискове. Оръжието го беше прибрал кардинал Спера от Изкопа под катедралата „Свети Петър“. Монк изглеждаше много доволен да си го върне, почти все едно му бяха върнали ръката.
Рейчъл направи обратен завой и подкара към града.
Летяха по тесните улички с главоломна скорост. Толкова рано сутринта и при разразилата се буря почти нямаше други коли.
Само след минути Рейчъл наби спирачки на площада пред двореца. Колата занесе и забърса със задницата си купчина столове. Гирлянди цветни лампички, тъмни сега, висяха над площада. Изоставен купон, наводнен и опустял.
Изскочиха от колата.
Рейчъл, която беше идвала тук, ги поведе към главния вход. Минаха на бегом през някаква порта, през вътрешен двор, оттам към една странична врата — онази, за която Кат беше казала на Грей.
Езичето на бравата беше отрязано и целият заключващ механизъм — изтръгнат.
Определено не беше почеркът на бивш офицер от разузнаването.
Някой друг се беше вмъкнал вътре.
Грей им махна да се дръпнат назад.
— Останете тук. Аз ще проверя.
— Не че не се подчинявам — каза Монк, — но повече не искам и да чувам за разделяне. Последния път не се получи добре.
— Аз идвам — каза Рейчъл.
— Колкото до мен, откога имаш право да ми казваш къде да ходя и къде да не ходя? — сопна му се Сейчан.
Грей нямаше време да спори — особено щом не можеше да надвие в спора.
Влязоха в двореца. Грей беше проучил и запомнил плана му. Придвижваше се на прибежки, предпазливо, но и без да се бави излишно. След като се натъкна на първия труп, забави малко темпото. Човекът вече изстиваше.
Провери го. Е, това вече беше почеркът на бивш офицер от разузнаването. Продължи напред и едва не се строполи, когато се хързулна на гумена топчица. Успя да се подпре на стената.