Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— А ако нямах свеите на моя страна? — попита Ерик, разтваряйки ръце.
— Въпреки всичко щяхме да удържим на думата си и ти ще бъдеш крал. Единственото несигурно е кой ще те наследи. Може би Биргер Магнусон.
— Младият Биргер, синът на Магнус Монешьолд?
— Да, той е най-храбрият от целия род в Улвеса и е много интелигентен. Но защо да се тревожим за време, в което няма да живеем? Бъдещето е в Божиите ръце, а засега ние трябва да победим в една война. Това е единственото спешно за нас.
— А ще я спечелим ли тази война?
— Да, без никакво съмнение. С Божията помощ. Целият въпрос е в това какво ще последва. Сверкер не разполага с наистина опасна армия. Ако умре по време на конфликта, това ще е краят. Но ако успее да избяга в Дания, не след дълго ще трябва да се бием с Валдемар Победителя. А това ще е друго нещо.
— Значи ще трябва да убием Сверкер тази пролет.
— Да, така смятам. Това е единственият начин да му попречим да потърси помощ от датчаните.
Първата война срещу Сверкер беше кратка. През пролетта на 1206 година шумна и многобройна орда свеи нападна Източна Готаланд, като заплаши да опустоши Линшьопинг, ако владетелят не излезе да се бие с тях на бойното поле. Докато чакаха отговора му, се задоволиха с това да изпият цялата бира на града.
Тогава Сверкер напусна набързо Нес, за да се укрие в Дания. Свеите трябваше да се приберат, без изобщо да са се сражавали. Кралят беше оставил дъщеря си Хелена в манастира Врета, където беше затворена сред сестрите фамилиарес.
Ерик се върна в Нес, домът на детството му, придружен от майка си и от своите. Свеите и Фолкунгите имаха крал. Въпреки че Арн смяташе, че владетелят трябва по-скоро да отиде в Арнес, той изпрати три ескадрона, за да подсили кралската гвардия в Нес.
Датската армия щеше да дойде, това беше сигурно, но никой не знаеше кога. За момента крехката власт на Ерик не беше заплашена, защото през онази година Валдемар Победителя беше зает с нов поход. Опустоши островите Дагьо и Йосел, уби много езичници, които не му се струваха достатъчно християни, и откара много монети в Дания.
Ковачниците във Форшвик работеха денонощно, освен на Разпети петък. В онази година Биргер Магнусон беше сред младите Фолкунги, които по-многобройни от всякога постъпиха във Форшвик. Наложи се да построят нови сгради и най-вече къща за шестимата, които кралят направи рицари след победата в Елгарос. В главното помещение бяха закачени щитовете на Сверкерите и датчаните, спечелени в тази битка.
Едва през есента на 1207 година след първите снегове научиха, че в Скания напредва внушителна армия. Валдемар не беше начело, без съмнение, за да не обижда васала си Сверкер. Но беше изпратил най-добрите си военачалници, между които Еббе Сунесон и братята му Ларс, Яков и Педер, следвани от дванадесет хиляди мъже. Това беше най-могъщата армия, събирана някога в северните страни.
Арн предупреди всички Фолкунги и рода на Ерик да се съберат силите на двете крепости Арнес и Биелбо (последното беше по-скоро укрепена ферма). После той се подготви за среща с врага начело на четири ескадрона от Форшвик.
Сесилия наблюдаваше трескавата подготовка на Арн едновременно с безпокойство и възхищение. Тя не успяваше да разбере какво удоволствие можеше да изпитва той да тръгне на поход едва с шестдесет и четирима души срещу значително по-многочислен враг. Вечерта преди заминаването Арн отдели време за съпругата и дъщеря си. Нямаше намерение да им говори за войната. Но поради някаква непонятна причина датчаните бяха избрали да атакуват през зимата, поради което тежката им конница не беше толкова маневрена. Никога не би могла да стигне мъжете на Форшвик, които щяха да ги обстрелват от разстояние. Преди всичко трябваше да се осведомят за техния брой и въоръжение.
Не беше лъжа, но далеч не беше цялата истина.
Конницата на Арн забеляза за първи път врага близо до Скара. Беше няколко седмици преди Коледа, земята вече беше покрита със сняг, но не беше студено. Бойците от Форшвик нямаха нужда да обличат тежките зимни дрехи, в които бяха напъхани дебели пластове кожа. Приближиха датската армия, така че да могат да я атакуват и едновременно с това да преброят врага и да определят къде биха могли да нанесат първите удари. От време на време датчаните пращаха по петите им група тежковъоръжени с копия конници, които нямаха никаква трудност да държат на разстояние. Те видяха, че Сверкер и архиепископ Валерий се намираха приблизително в средата на армията, обградени от внушителен брой конници, които носеха знамена. Арн прецени, за ненужно да атакува владетеля. Рискуваха да понесат тежки загуби, без дори да са сигурни, че ще могат да го убият. Освен това повечето младежи никога не бяха участвали в сражение и беше добре първо да им се даде възможност да постигнат няколко по-лесни победи, преди да се иска от тях да жертват живота си.