Момиче за шпионина

Някой тогава ме разпозна, най-вероятно Исмат Ходжаев, Пратиха него и Бодила да ни устроят засада. И те почти успяха. От този момент всичко тръгна накриво. Грешката ми беше, че започнах да се мятам и да оставям следи. След като закарах в болницата Кук, хукнах при Скворцов, там нямаше никой. Чух шум, тръгнах натам, и се оказах, така да се каже, на местопрестъплението. Тогава и аз помислих, че в чантата на Скворцов може да има документи, подготвени за мен. Кук ме беше снабдил с най-новите шпионски хитрини. Беше проста работа да вляза при старши следователя от МУР Грязнов. При Турецки в прокуратурата стана малко по-сложно — трябваше да приспя дежурния. Разчетът ми, че той ще се събуди, ще провери бравите и няма да си признае, се оправда. И при двамата, освен че търсих чантата и с химикали унищожих съдържанието й, монтирах „буболечки“ за подслушване.

Аз убих Мешчерякова, защото тя можеше да разкаже, че сме ходили с Кук в Грозни по едно и също време със Скворцов. Тогава още не знаех, че има свидетел, който ги е видял на Минското шосе. Петров-Бодила бе убит от Плъха по моя заповед. Пак на него поръчах да отстрани следователя Турецки…