![Гибелта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/4/gibelta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Гибелта на царете [bg]
- Автор: Геммел Дэвид, Гемел Стела
- Серия: Троя (Геммел) (bg) #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761327-0
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гибелта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
Тежките остриета на брадвите, които неуморно удряха масивните дъбови врати, най-накрая пробиха дупка. Можеше да види движение от другата страна. След това забеляза как Банокъл прави стъпка напред от първата линия, грабва копие и с невероятна точност и сила го мята през процепа. От другата страна последва взрив от проклятия, а троянците нададоха радостни възгласи. Викът бе подет из целия мегарон:
— Банокъл! Банокъл! БАНОКЪЛ!
После дупката във вратите бе разширена и войните започнаха да си проправят път през нея. Двамата стрелци изпращаха стрела след стрела към тях. Шестима микенци паднаха преди другарите им да успеят да стигнат до троянската линия. В началото се катереха един по един и мъжете от предните линии ги убиваха с лекота. След това започнаха да нахлуват и успяха да освободят металните пръти. Разбитите врати изскърцаха отворени.
Андромаха наблюдаваше с гордост и страх как малката група троянци задържа бойците на Агамемнон. Въпреки силата на микенската атака, жертвите от тяхна страна бяха ужасяващи. Хеликаон, Калиадес и Банокъл се биеха със студена ефективност, всеки въоръжен с меч и щит. Нападателите падаха бързо под остриетата им и за момент Андромаха си позволи да изпита надежда. След това погледна през вратите и видя редиците на врага, всички въоръжени до зъби, готови да заменят падналите си другари, и всяка надежда се изпари.
Огледа се наоколо. Тясната троянска линия през мегарона защитаваше стълбището и коридора. Ако бъдеха изтикани дори няколко стъпки назад, врагът можеше да стигне до коридора, да подпре стълби и да мине зад защитниците. Микенците нямаше да повторят грешката от последния път и да се оставят арогантността им да ги подведе да атакуват стълбите, докато пренебрегват коридора. Агамемнон, който беше хладнокръвен стратег, щеше да се погрижи за това.
На жените-стрелци бе наредено да защитават коридора. С тях имаше неколцина жители на града, търговци и фермери, както и малко стари войници, отдавна преминали възрастта за битки, на които бе наредено да отблъскват стълбите и да пазят жените.
Грубата сила на микенската атака скоро започна да оказва влияние върху изтощените защитници и линията бе изтласквана назад от двата края. Андромаха видя как падналите троянци моментално са заменени от другарите им, чакащи зад тях. И все пак двата фланга на линията започнаха бавно да се извиват назад. Само центърът още се държеше.
— Бъдете готови — извика тя и жените вдигнаха лъковете си.
Микенците започнаха да подават стълби над главите си, след което тя чу как една се удари в стената на коридора. Половин дузина стрели се забиха в първия войн, която се покатери по нея.
Под тях единият фланг на защитната линия беше избутан още назад.
— Задръжте линията! — извика някой.
Група стари войници забързаха надолу по стълбите, надавайки бойни викове, за да добавят подкрепата си към огъващия се фланг.
Още и още стълби се вдигаха и скоро микенците се катереха към коридора. Андромаха видя как троянците ги нападат с мечове и топори, биейки се без умения, но с отчаяние. Жените все още удържаха позицията си и изсипваха стрели върху врага.
Долу защитниците бяха изтикани до каменното стълбище и Андромаха видя неколцина троянски войници да бягат по стълбите. След това осъзна, че бързат да защитят коридора.
Калиадес остави Хеликаон и Банокъл да се бият рамо до рамо и пробяга стъпалата до нея. Докато притичваше, изръмжа:
— Отстъпвай сега, Андромаха!
Въоръжен с два меча, той се вряза в настъпващите микенци.
Андромаха извика на жените да отстъпят в покоите на царицата. Една вече бе мъртва, но неколцина ранени стрелци изкуцукаха покрай нея, включително дребничката Анио, от чието рамо течеше кръв. Другите продължиха да се бият, изпращайки стрела след стрела по микенците. Две бяха съсечени. Единствено Пентезилея удържа позицията си, след което падна с кинжал, забит в тялото.