![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Той се опита да запази равния си убедителен тон, но когато заговори, гласът му прозвуча паникьосано дори и за собствените му уши. Мили Боже на Търговията, не мога да я загубя сега!
— Знам. Ти продължаваш да се идентифицираш с Паяците. За тебе ние сме пришълците.
Тя докосна рамото му.
— Малко. По време на първите стадии на дефокусирането беше като да се събудиш и да видиш, че кошмарът се случва наистина. Знам как изглеждат човеците на жителите на Арахна — бледи, меки, като личинки. Съществуват вредители и животни, служещи за храна, които приличат на тях. Но ние не им изглеждаме толкова страшни, колкото те на нас. — Тя го погледна и усмивката й за миг стана по-широка. — Начинът, по който ти се налага да въртиш глава, за да виждаш, е умилителен. Ти не го разбираш, но всеки жител на Арахна с бащина козина по гърба, а и повечето женски, са очаровани, когато говорят с тебе отблизо.
Също като сънищата, които бе сънувал на планетата. Триксия продължаваше частично да възприема себе си като Паяк.
— Триксия, виж… Ще идвам всеки ден да те виждам. Всичко ще се промени. Ще го преодолееш.
— О, Езр, Езр. — Сълзите й плувнаха във въздуха помежду им, но тя плачеше за него — не за себе си, не за тях двамата. — Това е, което аз искам да бъда — преводач, мост между всички вас и моето ново Семейство.
Мост. Тя не е извън Фокус! Фам и Анне някак си я бяха замразили по средата между Фокуса и свободата. Прозрението беше като юмрук, забит в корема… гадене, последвано от ярост.
Хвана Анне в новия й кабинет.
— Довърши си работата, Анне! Вирусът на гнилия мозък продължава да управлява Триския!
Лицето на Рейнолт като че беше дори по-бледо от обичайното. Изведнъж той се досети, че тя го очакваше.
— Знаеш, че не съществува начин, по който можем да унищожим вируса, Езр. Да го потиснем, да го накараме да задреме, да, но… — гласът й беше плах, нямаше нищо общо с предишната Анне Рейнолт.
— Знаеш за какво говоря, Анне. Тя все още е във Фокус. Все още вниманието й е фиксирано върху Паяците, върху мисията й на Фокусирана.
Анне мълчеше. Знаеше го.
— Върни я докрай, Анне.
Устата на Рейнолт се изкриви, сякаш се мъчеше да потисне физическа болка.
— Структурите са толкова дълбоки… Тя ще изгуби придобитите от нея знания, вероятно и вродения си талант за езици. Ще бъде като Хънт Уен.
— Но ще бъде свободна! Ще може да научи нови неща, също като Хънт.
— Аз… разбирам. До вчера и аз си мислех, че можем да доведем всичко до успешен край. Тъкмо се готвехме да задействаме последната реконструкция… Но, Езр, Триксия не иска да продължаваме!
Това просто му дойде прекалено много и изведнъж Езр се разкрещя:
— По дяволите, а какво сте очаквали? Та тя е фокусирана! — Понижи тон, но думите излизаха напрегнати като смъртна заплаха. — Знам. Вие с Фам все още имате нужда от роби, особено от такива като Триксия. Никога не сте възнамерявали да я освободите.
Очите на Рейнолт се оцъклиха, а лицето й пламна в яркочервено. Никога не я беше виждал такава, макар Ритцер Брюхел винаги да придобиваше този цвят, когато изпаднеше в неудържима ярост. Устата й зяпна и се затвори, но от нея не излязоха думи.
По стената на кабинета нещо се удари — някой пристигаше с адска бързина. Миг по-късно Фам влетя през вратата.
— Анне, моля те, нека аз се оправям с това. — Гласът му беше нежен. След миг Анне вдъхна шумно въздух. Тя кимна — като че се беше закашляла. Излезе иззад бюрото си, без да каже нищо, но Езр забеляза с каква сила стисна ръката на Нувен.
Фам тихо затвори вратата след нея. Когато се обърна към Езр, изразът му далеч не беше нежен. Рязко му посочи с пръст стола пред бюрото на Рейнолт.
— Сядай, господинчо.
В гласа му имаше нещо, което смрази яростта на Езр и го принуди да се подчини.
Фам се настани зад бюрото. Известно време просто гледаше младежа. Беше странно. Присъствието на Фам Нувен винаги е било силно, но изведнъж на Езр му се стори, че досега той никога не го е разгръщал в пълнота. Най-накрая Фам заговори:
— Преди някоя и друга година ти ми каза някои неща направо. Принуди ме да прозра, че не съм прав и трябва да се променя.
Езр го гледаше студено.
— Май не съм успял. — Така или иначе, ти си в бизнеса с роби.
— Бъркаш, синко. Успя. Не са много хората, които са го постигнали. Дори и Сура не успя. — Като че странна тъга трепна в него и той се умълча. — Ти се отнесе много несправедливо към Анне, Езр. Мисля, че някой ден ще трябва да й се извиниш.