![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
— Не, само една малка част от тях го искаха. Останалите се съпротивляваха — или просто ги лъжеха за операцията.
Езр прегледа списъка на екипажа и ролите на различните участници. Имаше двайсет нещастници в летаргичен сън — специалните играчки на Ритцер. Явно те бяха жертви, но на Ъндървил не й се искаше да върне апаратурата. Езр получи разрешение от Ъндървил за освобождаването им срещу достъп до преценката на специалисти, които могат да обяснят как работят развалините, понастоящем собственост на нейната служба. Най-накрая стигнаха до най-трудните случаи.
— Джау Ксин, Главен пилот.
— Джау Ксин, човекът, който натискаше спусъка! — отвърна генералът. Езр беше увеличил силата на звука в слушалките си. Картината вече не беше неясна като преди. През цялото време на разговора Ъндървил почти не помръдваше — единственото движение беше безкрайната игра на ръцете, с които се храни. Сегашното им положение Зинмин представи като заставане нащрек. — Джау Ксин е обвинен, че е започнал самата атака.
— Генерале, прегледахме записите. Вашите интервюта с Фокусираните пилоти на Джау вероятно са още по-пълни. За нас е ясно, че Джау Ксин е саботирал голяма част от атаките на Новородените. Познавам Джау, госпожо. Познавам и жена му. И двамата са благоразположени към вашия народ. — Аналитиците — „умни глави“, сред тях и Триксия, смятаха, че подобни позовавания на семейството вероятно означават нещо. Може би. Но Белга Ъндървил по-скоро беше от класическия тип „защитник на националните интереси“.
Зинмин Брут чукаше по мъничката си клавиатура — превръщаше думите на Езр в език-посредник и после ръководеше аудиоизлъчването. От високоговорителя му излизаше призрачно съскане — мислите на Езр така, както би ги изразил един Паяк.
Ъндървил се умълча, после нададе пронизителен писък. Езр знаеше, че това означава презрително изсумтяване.
Но това интервю можеше в крайна сметка да бъде показано на други Паяци. Няма да те откача от куката, Ъндървил. Езр се пресегна към пакета си и извади малката кутийка на Рита.
— Какво пък е това? — попита Ъндървил. В гласа на Брут, предаващ думите й, нямаше и намек от любопитство.
— Дар за Джау Ксин от жена му. Спомен, в случай, че все пак откажете да го освободите.
Ъндървил седеше на почти два метра от него, но дори и сега Езр все още не осъзнаваше чак докъде може да достигне предната ръка на един Паяк. Четири подобни на копия черни ръце се стрелнаха към него и измъкнаха кутийката от ръцете му. Стрелнаха се обратно, приближиха кутията дърво до една част от лъскавата й черупка, после — до друга. Острите й като кинжали ръце издаваха тихи, поскърцващи звуци, докато се блещеше срещу капака на кутията и ключалката.
— Настроена е за Джау Ксин. Ако я отворите принудително, съдържанието й ще бъде унищожено.
— Така да бъде тогава. — Но Паякът престана да натиска кутията с острите върхове на крайниците си. Задържа я още малко, после нададе скърцащо съскане, запокити я обратно и уцели Езр в гърдите.
Грозното скърцане продължаваше. Зинмин започна да превежда.
— Проклети да са детските ви очи! — Гласът на Брут беше напрегнат и сърдит. — Вземи обратно този дар за убиец. Вземете си Ксин и останалите.
— Благодаря, генерале. Благодаря. — Езр заопипва, за да намери кутийката.
Гласът на Паяка замлъкна. После тя отново заговори — по-тихо. Речта й звучеше като водни капки, които капят по нажежен метал.
— Предполагам, че възнамерявате да спасите и Ритцер Брюхел?
— Не да го спасим, госпожо. През годините Ритцер Брюхел вероятно е убил повече от нашите хора, отколкото от вашите. Има много, за което да отговаря.
— Наистина. Но точно този няма да ви го дадем по никой начин. — Сега гласът на Брут беше самодоволен и Езр предположи, че по тази точка в лагера на Паяците няма разцепление.
И може би за добро. Езр сви рамене.
— Много добре. Тогава за вас остава да го накажете.
Паякът беше замрял съвсем неподвижно — дори и ръцете, с които се храни, не помръдваха.
— Да го накажем? Погрешно сте разбрали. След тези глупави преговори ние разполагаме с едно-единствено функциониращо човешко същество. Всяко наказание по необходимост би било несъществено. Научаваме много от дисекцията на човешки трупове, но отчаяно се нуждаем от жив образец за опити. Какви са физическите ви ограничения? Как създания като вас откликват на крайностите в болката и страха? Искаме да проведем изпитания със стимули, които не виждаме във вашите бази данни. Имам намерение Ритцер Брюхел да живее много, много дълго.