Смърт в сенките [bg]

Двайсет и пет минути по-късно тя слезе от таксито при отбивката до Халбийт, преди отклонението на М-90 на север. Ситният дъждец, който бе придавал мрачна атмосфера на Единбърг през деня, се бе превърнал в порой. Водата плющеше и се носеше от пристъпите на вятъра по паркинга. Фиона се скри от дъжда под козирката на входа на ресторанта и се загледа в яркия неонов надпис на бензиностанцията, докато обмисляше какво трябва да предприеме по-нататък.

Десет минути по-късно фарове прорязаха мрака и Фиона пристъпи нетърпеливо напред. Светлините от бензиностанцията и ресторанта осветиха една хонда, която разплиска локвите и се закова на около метър от нея. Вратата се отвори и от колата изскочи Керълайн, притича до нея, прегърна я и заяви:

— Пристига кавалерията!

— Никога не съм била по-щастлива да те видя.

— Какво става? Защо е тази паника? — Керълайн я пусна и пристъпи напред, за да се скрие и тя под козирката.

— Гледа ли новините по телевизията? — попита Фиона.

— Това да няма нещо общо с убитата писателка? — Керълайн си беше съобразителна открай време. — Доколкото си спомням, вече арестуваха някого за убийството.

— Да, но не е изключено арестуваният да е направил фалшиви самопризнания. Възможно е да е луд, който се опитва да привлече по този начин внимание към себе си. Ако е така, серийният убиец е още на свобода. И се страхувам, че е заловил Кит.

— Господи! И са тръгнали към Инвърнес, така ли? — сега Керълайн като че ли наистина се уплаши.

— Кит има една къщичка в Съдърланд. Мисля, че убиецът има намерение да го отведе там. Кит държи лендроувъра си в един гараж в Инвърнес. Трябва да стигна дотам, да взема лендроувъра и да се опитам да ги пресрещна, преди да са стигнали до къщата.

Керълайн се намръщи.

— Извини ме, ако въпросът ми прозвучи наивно, но това не е ли работа на полицията?

— Да, но те са убедени, че са арестували убиеца. Дори не искат да ми повярват, че Кит наистина е изчезнал. Мислят, че се напива някъде с приятели, за да удави скръбта си по Джорджия.

— А ти си убедена, че не е така?

Фиона разпери ръце.

— Познавам Кит.

Керълайн кимна. Това явно й бе достатъчно.

— Скачай в колата. Аз ще карам.