Смърт в сенките [bg]

— Може да се каже. Потомственият замък на предводителя на клана Фрейзър се намира на пет мили оттук. Тук името Фрейзър се среща по-често, отколкото Смит в Лондон.

Тя запали колата и потегли към центъра на града.

— Къде отиваме?

— В случай на съмнение се обръщайте към полицията. — Керълайн насочи колата към главната улица. — Или ще открием полицейския участък, или полицай от нощния патрул, който се тъпче със сандвичи в някое денонощно заведение.

— Мислиш ли, че в Инвърнес има такова нещо като денонощно заведение? — попита Фиона скептично.

Керълайн й се усмихна мрачно.

— Не ставай жертва на туристическата пропаганда. Инвърнес не е чак толкова дълбока провинция.

— Значи ли това, че можеш да ме упътиш откъде да си купя малко трева?

Керълайн повдигна вежди.

— Струва ми се, че по местните стандарти е или много рано сутринта, или прекалено късно през нощта за такава работа. Надявам се, че това беше шега.

Фиона се озъби.

— Технически погледнато, да. Но по принцип шегите би трябвало да са смешни, а на мен точно сега никак не ми е до смях. Нека се ограничим с една доза кофеин в местното денонощно заведение. Ако накрая се наложи среща с представителите на закона, последното, което ми трябва, е да установят, че съм надрусана.

— Така да бъде — Керълайн направи завой и се насочи наляво, където хоризонтът бе почти изцяло закрит от грамадата на супермаркет „Направи си сам“. На огромния паркинг имаше фургон, в който се предлагаха пържена риба и пържени картофи. До него бе спряла полицейска кола. Керълайн навлезе в отклонението към паркинга и спря близо до полицейската кола.

— Ти питай за пътя, защото имаш подходящ акцент — нареди Фиона. — Аз ще взема закуската.

Излезе от колата и се протегна. Макар да съзнаваше, че времето е от решаващо значение, можеха да отделят пет минути, за да хапнат нещо. Облегна се на тезгяха и до ноздрите й долетя смесена миризма на стара мазнина, евтин оцет, пържен лук и бензин. Менюто бе написано с ярък маркер на дъска, която някога е била бяла. Речникът на Фиона не включваше думи, които можеха да опишат сегашния й цвят, но ако трябваше да го сравни с нещо, единственото, за което се сещаше, беше бельото на много стар човек. Заведението предлагаше пържена риба, пържени картофи, хамбургери, наденички, сандвичи и кифли. На друга табела се съобщаваше, че има и „Чай, кафе и други напитки“. Фиона се усмихна на едрия мъжага зад тезгяха. Ако съдеше по нездравия му тен, той сигурно ядеше това, което готвеше.

— Два сандвича с пържени картофи, моля — каза Фиона. Това като че ли бе най-безопасно, при това многото въглехидрати щяха да я крепят доста време. — И два чая — добави тя.

— Готово — проговори планината от тлъстини, обърна се и започна да действа около шумящия фритюрник. Фиона се обърна, за да види как Керълайн се справя с полицаите. Тя се беше навела към отворения прозорец на колата и лицето й беше въплъщение на жизнерадостна доверчивост. Изведнъж Фиона се зачуди дали двете с Лесли щяха да останат заедно досега. Сигурно не. Първата любов рядко устоява на времето. Ако се бяха разделили, Керълайн надали щеше да й бъде приятелка. Каза си с удивление, че смъртта на Лесли бе станала причина да получи такъв рядко срещан дар, като истинско приятелство. Почеса се по главата и реши да отложи тези размисли за друго време. Тъкмо сега й бе трудно да съхрани чувството си за реалност, след като все повече се убеждаваше, че се е озовала в някакъв кошмар.