Смърт в сенките [bg]

Най-сетне в Лондон бе потвърдено официално това, което междувременно бе ясно и за малоумните. Да, съществува сериен убиец, който души по дирите на странните личности, които си изкарват хляба с писане на романи за… познайте какво? Серийни убийци! Колко изненадващо! Макар да звучи така, като че ли убиецът хапе ръката, която го храни, респективно прославя, това е истината.

Още по-смайващо бе самопризнанието, което прекъсна пресконференцията, дадена от полицията. Когато представители на полицията уведомиха медиите, че разфасованите останки на британската авторка на криминални романи Джорджия Лестър са били намерени във фризер в лондонския пазар Смитфийлд, се появи някакъв мъж, който обяви, че той е убиецът. Лицето се зае да разхвърля листовки сред журналистите, на които бяха обяснени мотивите му за тази ужасяваща поредица убийства.

Човекът, който направи самопризнание, е неуспял писател на име Чарлз Кевъндиш Редфорд. Той твърди, че въпросните трима писатели са плагиатствали от негови ръкописи, които им бил изпратил с надеждата, че те ще помогнат да бъдат издадени. Четиридесет и седемгодишният Редфорд е работил като санитар в болница. Може би там е научил някои подробности, които са му вършили работа впоследствие. В момента той е още в предварителен арест, но срещу него не е повдигнато обвинение.

Откриването на останките на госпожа Лестър доказа неопровержимо това, което много хора вече предполагаха. За да парафразираме Оскар Уайлд — един път (Дрю Шанд) изглежда лош късмет, втория път (Джейн Елиъс) — изглежда като съвпадение, но когато има и трети (Джорджия Лестър), определено можем да говорим за поредица.

Джорджия Лестър изчезна преди повече от седмица. Скептиците бяха на мнение, че е инсценирала умишлено изчезването си по подобие на кралицата на жанра, Агата Кристи, която прави нещо подобно през двайсетте години. Вярно е и това, че Лестър изказваше недоволство от издателите си, които бяха отказали да поемат разноските и за лична охрана на предстоящата й обиколка за представяне на новата й книга. Издателите реагирали като хора с повече ум, отколкото пари — рядко срещано явление сред издателите в наше време.

Но когато прочетохме подробностите около изчезването й — как колата й била изоставена на някакъв селски път, привидната липса на следи от насилие, отсъствието на свидетели — тогава вече по-чувствителните от нас почувстваха тръпки на ужас, защото си спомниха съдбата на жертвите на серийния убиец от „Сега и завинаги“ — единственият роман на госпожа Лестър, в който става дума за сериен убиец, който бе и филмиран с голям успех.