Младите лъвове [bg]

— Така беше — съгласи се Майкъл.

— Тоя Акерман е звяр — продължи Брейлсфърд. — Дребен, но истински бяс. Не обичам да имам работа с такива хора. Всъщност той разби носа дори на Донъли, нали, а Донъли се е бил в „Златните ръкавици“. Какво, дявол да ги вземе, могат да очакват тогава от мене?

— Слушай — рече Майкъл, — всичко това ми е известно. Кажи ми сега какво ти тежи на сърцето.

— В тая рота няма живот за мене, няма. — Брейлсфърд хвърли клечката за зъби и погледна тъжно към прашния плац. — Исках обаче да ти кажа, че и за тебе няма живот тука…

Майкъл се спря и попита остро:

— Какво каза?

— Ти и евреинът сте единствените хора, които се отнесохте човешки с мене през оная нощ — рече Брейлсфърд, — и аз искам да ти помогна. И на него бих желал да помогна, ако можех, честна дума…

— Чул ли си нещо? — попита Майкъл.

— Да — отвърна Брейлсфърд. — Уловили са го в Ню Йорк, на Губернаторския остров, снощи. Помни, че никой не бива да знае за станалото — това е тайна. Аз обаче го научих, защото съм постоянно в ротната канцелария…

— На никого няма да кажа. — Майкъл поклати глава, като си представи Ноа в ръцете на военната полиция, облечен в синя работническа униформа с голяма буква P34 на гърба, крачещ пред въоръжената охрана. — Как се чувства?

— Не зная. Никой не казва нищо. По тоя случай Коукли ни почерпи по чашка „Три пера“. Туй е всичко, което знам. Но не за това исках да ти говоря. Работата се отнася лично до тебе. — Брейлсфърд помълча малко, изпитвайки някакво горчиво задоволство от ефекта, който след миг щеше да произведе. — Твоята молба до офицерската школа, която подаде преди време…

— Да? — рече Майкъл. — Какво е станало с нея?

— С отказ? — повтори глухо Майкъл. — Но аз минах през комисията и…

— Върнаха я от Вашингтон с отказ. Другите двама от ротата са приети, но ти си отхвърлен. ФБР е казало „не“.

— ФБР? — Майкъл погледна изпитателно Брейлсфърд, защото подозираше, че това е някаква хитра игра. — Какво общо има ФБР с това?

— ФБР обследва всички. Обследвали са и тебе. Смятат, че не си надежден.

— Шегуваш ли се с мене? — попита Майкъл.

— Защо, дявол да го вземе, ще се шегувам! — рече Брейлсфърд обиден. — Мен до гуша ми е дошло от тия шеги. Пишат, че не си бил надежден и това е всичко.

— Не съм бил надежден… — Майкъл озадачено поклати глава. — Какво искат да кажат с това?

— Бил си червен — рече Брейлсфърд. — Имало го в досието ти, както казват във ФБР. Не можело да ти се доверят сведения, които биха били ценни за врага.

Майкъл погледна втренчено към плаца. По прашните островчета трева лежаха войници, а двама си подхвърляха лениво бейзболна топка. Над изгорената от сушата земя и повехналата зеленина, върху високата мачта се издигаше националното знаме, люшкано леко от ветреца… Да, там във Вашингтон зад бюрото си седеше някакъв човек, който в тоя миг може би наблюдаваше подобно знаме върху стената на своя кабинет и който невъзмутимо бе написал в личния му картон: „Ненадежден. Връзки с комунисти. Не може да се препоръча.“