Младите лъвове [bg]

Майкъл излезе на улицата и тръгна към края на квартала, където се намираше помещението за развлечение и отдих на армията; тротоарът и паважът бяха осветени от неоновите лампи на баровете, край които минаваше. Той влезе в залата и седна до една от дългите маси, повечето от които бяха заети вече от войници; някои от тях спяха в неудобни положения върху разнебитените столове, други пишеха с напрегнато старание писма.

„Ето че правя това — помисли си Майкъл, като придърпа лист хартия и извади автоматичната си писалка, — което бях решил никога да не правя; нещо, което не би извършил никой от тия уморени простодушни младежи! Използвам приятелите си, техните връзки и предишното си обществено положение. Може би Кахун с право е разочарован.“ За Майкъл не беше трудно да си представи какво си мислеше в тоя миг Кахун, седнал в квартирата си до телефона, по който току-що бе говорил него. „Всички интелектуалци са еднакви — навярно си казваше той, — каквото и да ти говорят. Когато работата стане сериозна, бързат да се измъкнат. Чуят ли по-отблизо грохота на оръдията, изведнъж откриват, че ги чакат по-важни задачи на други места…“

Да, да, ще трябва да разправи на Кахун за Коукли, за чиновника от ФБР, който навярно ръкопляска на Франко, но не и на Рузвелт; който е в състояние с едно драсване на перото да реши съдбата ти и срещу когото не можеш нито да протестираш, нито да се оплачеш. Ще трябва да му разправи за Акерман и за десетте кървави битки пред безжалостните очи на ротата. Ще трябва да му обясни какво значи да си подчинен на човек, който желае смъртта ти. Хората в цивилно облекло трудно биха разбрали всичко това, но той ще се постарае да им обясни. Колко голяма е наистина разликата между живота в армията и навън от нея! Американският гражданин знае, че може винаги да представи своя случай пред определени власти, които са поели задължение да защищават правата на човека. Но войникът… Обуеш ли първия си чифт войнишки обуща, мигновено губиш всякаква надежда, че някой ще обърне внимание на оплакването ти. „Оплачи се на дядо си, приятелю, никой не се интересува от твоите жалби!“