Младите лъвове [bg]

Това беше последният бой и ако останеше на земята, всичко щеше да се свърши. Ноа вдигна озлобено очи към Брейлсфърд, който стоеше над него по гащета и фланелка. Струваше му се, че Брейлсфърд се олюлява на фона на мътното небе и неясните лица на хората около него. Едрият мъжага за втори път го беше свалил на земята. Обаче Ноа на свой ред беше успял да надуе едното му око и да му нанесе такъв удар в корема, че Брейлсфърд бе изревал от болка. Ако остане така, на едно коляно, още пет секунди, тръскайки глава, за да дойде на себе си, всичко ще бъде вече минало: десетте битки, изпочупените кости, дългите дни в лечебницата, конвулсивното повръщане в часовете преди двубоите, болезненото пулсиране на кръвта в ушите, когато трябваше да се изправи, за да посрещне връхлитащите, самоуверени и враждебни лица и тежките удари на юмруците.

Още пет секунди и той ще изпълни клетвата си. Ще постигне целта си. Онова, което си бе наумил да докаже — макар че сега то му се струваше съвсем неясно и мисълта за него му причиняваше само болка, — ще бъде доказано. Те ще трябва да признаят, че е удържал победа над тях. Но девет поражения и едно напускане на терена преди края на двубоя няма да представляват убедително доказателство. Духът побеждава само когато изживее цялата гама от изпитания и мъки. Дори и тия невежи, груби хора ще разберат сега — когато ще крачи редом с тях по друмовете на Флорида, а по-късно по обстрелваните от врага пътища, — че той е проявил такава воля и сърцатост, на каквито само най-добрите от тях са способни…

Нужно беше сега само да остане на едно коляно.

И въпреки това — стана.

Вдигна ръце и зачака противникът му да се приближи. Постепенно лицето на Брейлсфърд отново доби ясни очертания. Сега то беше побеляло, покрито с червени петна, и много тревожно. Ноа направи няколко крачки по тревата и удари силно това бледо лице. Брейлсфърд падна. Ноа втренчи тъп поглед в проснатата фигура пред себе си. Брейлсфърд дишаше тежко, като дращеше с ръце по тревата.

— Ставай, страхливо куче — обади се някой от зрителите. Ноа примига изненадан. За първи път на това място ругаеха друг, а не него.

Брейлсфърд се изправи. Той беше пълен, с омекнали мускули човек, който изпълняваше службата на ротен писар и винаги се изхитряваше да се измъкне от тежка физическа работа. Сега той дишаше с мъка и въздухът излизаше със свистене от гърлото му. Когато Ноа пристъпи към него, по лицето му се изписа истински ужас. И стоеше така, като размахваше безволно пред себе си ръце.