Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Благодарността на Владимир Семьонович и Анна Андреевна не знаела граници. По-точно, граници имало, те се разширили до едностаен апартамент, който Московският съвет отпуснал за Градското управление на вътрешните работи целево: за чакащия подобряване на жилищните условия Юрий Забелин. Куркин решил и въпроса със списъка, в който Забелин дори не бил включен. А Таня на бърза ръка изпратили при далечни роднини на село, по-далеч от Москва. След няколко години тя започнала да пие, на около трийсет окончателно се пропила, размотавала се с някакви вечно пияни мъже, един от които при кавга съсякъл Таня с брадва.
Тя била единствената им дъщеря, не дарила родителите си с внуци и на стари години съпрузите Куркини останали съвсем сами. Пенсиите и на двамата били малки като за наше време, Владимир Семьонович бил тежко болен и те се преместили на вилата, за да дават под наем градския апартамент и с тези пари да живеят що-годе достойно.
Такава една история…
— А защо това ви интересува? — попита Анна Андреевна. — Какъв смисъл има да се разравя миналото…
— Работата е там, че Юрий Петрович Забелин беше убит и следствието възстановява живота му, за да разбере дали е имал врагове — отговорих аз мъгляво.
Това не бе чистата истина, но и не беше пълна лъжа. Подозирах, че Таня Куркина, макар наистина да е била разпусната и да не е подбирала сексуалните си партньори, все пак не се е занимавала с проституция, камо ли валутна, така че банкнотата от петдесет германски марки е имала същия произход като коланчето от детска рокличка, жълтата фланелка и пластмасовата шнола — твърде познат ми изглеждаше този почерк, но защо да разказвам това на нещастната майка? Не й трябва да знае, че е повярвала на мошеник и със собствените си ръце е съсипала живота на дъщеря си, като е изпратила момичето там, където са го очаквали неспирно пиянство и ужасен край.
На втория адрес, у Митрохин, ни очакваха към два часа. И историята, която чухме двамата с Юля, до болка приличаше на историята на Куркини, само че я разказваше самият Митрохин — осемдесет и пет годишен полусляп самотен старец с тресящи се ръце, който доизживяваше дните си в компанията на по-млад и здрав, но също самотен роднина и два папагала. Митрохин и жена му дълго нямали деца, най-сетне съдбата се умилостивила, изпратила им момченце, когато двамата били вече на възраст. Родителите треперели над своя късен първороден син, глезели го, нищо не му отказвали. Момчето израснало твърде непослушно, освен това било патологичен лъжец. Веднъж в дома на Митрохини дошъл много симпатичен младеж — Вячеслав Ситников, и им разказал ужасна история. Той, като представител на Градския комитет на комсомола, отговарящ за органите на милицията, участвал заедно с оперативните работници в рейд за разкриване и профилактика на младежката престъпност. Край валутния магазин „Берьозка“ лично той задържал комсомолеца Алексей Митрохин в момент, когато се опитвал да купи от някакъв гражданин щатски долари, тоест нарушавал определен член от Наказателния кодекс — за правилата при валутни операции. Членът бил сериозен, предвиждал лишаване от свобода, а в особено тежки случаи — смъртно наказание.
По-нататък всичко протекло, както при Куркини. Бащата страшно крещял и налитал да нашиба деветнайсетгодишния си син с колана, Алексей се кръстел и кълнял, че дори не е докосвал валута. Да, бил край „Берьозка“, да, заловили го, но валутата му подхвърлили лошите ченгета. Естествено родителите знаели как лъже рожбата им и не му повярвали. А на Ситников повярвали и татко Митрохин му бил изключително признателен, задето опазил сина му от подсъдимата скамейка! Признателността му се изразила в бързо издигане на Ситников на добра длъжност в Министерството на тежката промишленост, където самият Митрохин заемал твърде важен пост.
За разлика от баща си, синът не умеел да бъде благодарен, още в началото на перестройката се захванал с частно предприемачество, бързо забогатял и заминал за чужбина, като оставил престарелите си родители в Москва и изобщо не им помагал. Скоро съпругата на Митрохин починала и той останал да доизживява старините си в самота. Пак добре че братовчед му живеел с него, все пак не му било толкова скучно…