Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Мисля, че страдате от чувство на дълбока тъга — прошепна й той.
Изобел почувства как под клепачите й набъбват едри, топли сълзи.
— Да — каза тя просто, мислейки си за Трой, за парите, и за един живот, който сега й се струваше напълно пропилян.
— Имам усещането, че сте била дълбоко опечалена — предположи той.
— Да.
— Тази загуба може да е скорошна, а може да е и стара — намекна той.
Изобел поклати глава и почувства как топлите сълзи се изливат и се търкулват надолу по бузите й.
— Скорошна — каза тя.
Той кимна:
— Любовна афера? — попита. — Всичко е поверително, госпожо Латимър. Любовна афера ли беше?
Изобел почувства как лицето й се присвива конвулсивно и сълзите започват да текат.
— Не — каза тя унило. — Всъщност не. Изгубих я, още преди да е започнала.
Господин Проктър й взе сто трийсет и четири лири за консултацията и още сто лири за някакъв еликсир, който тя трябваше да взема по четири пъти дневно, разтворен във вода. Изобел най-сетне разбра какво удоволствие беше изпитвал Филип от харченето на големи суми за получаване на надежда.
— Ще се почувствам ли скоро по-добре? — попита го тя.
Той кимна. Изобщо нямало съмнение.
— Ще имате лека алергична реакция — предупреди я. — Останете в леглото, почивайте си, и ми се обадете, ако нещо ви тревожи, обаждайте ми се при каквото и да е притеснение. И елате пак другата седмица по същото време.
На Изобел й харесваше усещането, че може да му се обади, да има нещо сигурно през седмицата, да знае, че ще се върне и отново ще я увият в одеялото, и ще й позволят да поплаче за дълбоката си, ужасна загуба.
Отиде бавно до колата и седна обратно на мястото си с въздишка.
— По-добре ли сте? — попита господин М.
Изобел поклати глава
— Мисля, че ще отнеме дълго време — каза тя. — Мисля, че ще трябва да се настроим за факта, че ще отнеме дълго време. Може и никога да не се възстановя напълно.
Филип искаше да прибере книгите й в кашони и да ги продаде. В новата къща нямаше да има място за всичките, но Изобел можеше да избере сто от любимите си и те можеха да бъдат подредени на лавиците в стаята, която преди беше офисът на Мъри.
— Всъщност не съм достатъчно добре, за да го направя — каза Изобел. — Господин Проктър казва, че трябва да си почивам.
— Би ли могла госпожа М. да го направи вместо теб? — попита Филип.
— Как би могла? — попита Изобел. — Съмнявам се, че чете нещо по-различно от списания.
— Да запазим ли тогава само класиците? — попита Филип. — Какво ще кажеш? Книгите на Дикенс и Остин. Но кои исторически книги би искала да задържиш?
— О, аз ще го направя — каза Изобел сприхаво. Стана от леглото и пъхна крака в пантофите си. Филип вече беше излязъл, тя го чу да тича надолу по стълбите, чу и бързите му крачки в коридора. Външната врата се хлопна, двигателят на колата изрева. Изобел се уви в халата си и слезе бавно по стълбите, седна в познатото кресло и се взря безцелно в пълните рафтове. Въздъхна: задачата да сортира книгите на такива, с които не можеше да се раздели и такива, които можеха да бъдат продадени, беше непосилна за нея. Книгата, която Мъри беше взел назаем, „Английска обществена история“, още беше на бюрото, където я беше оставил. Тя разсеяно я вдигна. Писмото, с което си беше отбелязвал страниците, с листовката, оповестяваща ликвидацията на компанията за строителство на плувни басейни в Лос Анджелис, изпадна с пърхане измежду страниците и падна на пода. „Уникален шанс“, твърдеше дръзко листовката.
Изобел се наведе и я вдигна: задържа листовката в ярки цветове между пръстите си и се загледа навън през прозореца, на който веднъж Мъри се беше облягал и я беше чакал да заговори, към пристройката с басейна, където веднъж я беше хванал за ръката, докато тя нахлузваше обувките си, и я беше попитал откъде взема парите си.
Трийсет и седем
Изобел, с коса, подстригана късо, по момчешки, с тесни сини джинси и бял пуловер, избута сама малкия си куфар върху лентата за багаж и помоли момичето на гишето за регистрация за място до прозореца.
— Да ви чекирам ли и за връщане, мадам?
— Няма да се връщам — каза Изобел кратко.
На яркото калифорнийско слънце, докато похапваше праскови край басейна в задния двор, преглеждайки коректурите на листовката, рекламираща новия му бизнес с басейни, Мъри чу как вратата към улицата се хлопна, а после долови и скърцането на пода, когато някой влезе в новата му къща. За момент си помисли, че беше небрежно от негова страна да не заключи вратата както трябва. Трябваше да не забравя, че вече не е в Англия, че никога вече нямаше да бъде в Англия. Надигна се от стола си без страх, за да се справи с евентуалния натрапник, влязъл от светлата улица пред дома му, и беше само отчасти изненадан да види Изобел, застанала в сянката на коридора към задния вход, загледана към него. Държеше в ръка куфар. С един поглед той отбеляза, че сега тя е с къса и светли дрехи; и че е едновременно разгневена и секси.