Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Не го прави — изрече бодро един висок глас.
Изобел рязко се завъртя, почти изгубила равновесие, и се вкопчи в алуминиевите стъпала на басейна, за да се закрепи.
Беше Мъри, ведро усмихнат, преливащ от увереност, както винаги.
— Изглеждаш така, сякаш се каниш да се гмурнеш вътре и да се удавиш.
— Наслаждавах се на спокойствието — каза Изобел остро. Запита се дали той щеше да забележи бледността и умората в изражението й.
— Би трябвало да имаш достатъчно спокойствие — каза той. — Вече не излизаш много, нали? Какво стана с пътуванията до Лондон? Мислех, че ще бъдат редовни?
Изобел се опита да прикрие болката в изражението си и каза:
— Изнасях поредица от лекции, за да заместя колега. Тя се върна по-рано.
— Мислех, че е в отпуск по майчинство? Как така се е върнала по-рано?
Изобел погледна невинното, въпросително изражение на Мъри. Не й се занимаваше да измисля по-убедителна лъжа. Погледна го почти сякаш се готвеше да го помоли да я съжали, да й позволи да се измъкне от този словесен дуел.
— За какво ти е да знаеш? — попита тя простичко. — Какво значение има това сега?
— Просто помня разни неща — каза Мъри. — Имам силна памет за подробности.
Изобел кимна и понечи да се изправи на крака. Мъри посегна зад нея и вдигна обувките й, сякаш за да й ги подаде. С внезапно, инстинктивно движение Изобел посегна да ги грабне. За миг той държеше носовете, а тя — токовете, и погледите им се сключиха. Той ги държеше здраво; Изобел ги дърпаше неуспешно, но той не пускаше. Дърпаха мълчаливо няколко мига, а после тя задъхано попита:
— Кои бяха мъжете, които са идвали в дома ти?
— Събирачи на дългове — отвърна той със същия лаконичен, решителен тон като нейния. — Заради един предишен бизнес. Фалира. Още дължа доста по него.
— Ние не знаехме за това — каза тя обвинително. — Нали?
— Не, не мисля, че сте знаели.
— Колко ще трябва да им платиш?
— Готови са на споразумение — каза той. В гласа му се долавяше ленива увереност, но той пускаше носовете на обувките й. — Винаги се стига до някакво споразумение.
— Откъде ще вземеш парите? — настоя тя. — От фирмата ли?
— Не мога да вземам пари от компанията без съгласието на Филип, знаеш това. Ще намеря някакви отнякъде. Откъде взема човек пари? Ти откъде вземаш вашите?
Промяната в посоката на нападението беше толкова внезапна, че Изобел разхлаби хватката си върху обувките и той моментално ги дръпна от нея и ги задържа надалече, настрани, с изпъната ръка. Щеше да й се наложи да се пресегне през него, плътно до тялото му, за да ги улови. Тя се поколеба.
— Откъде вземаш парите си? — подразни я той.
— От хонорарите си — каза тя. — Имахме и инвалидната пенсия на Филип, и известни спестявания.
Той й се усмихна, сякаш знаеше също така добре, както и тя, че парите бяха свършили.
— Невероятни хонорари за един философски роман — отбеляза той.
— Не знаех, че имаш понятие от книгоиздаване — каза Изобел остро.
Мъри й отправи лека, лукава усмивка.
— Мога да броя. Разбирам от събиране и изваждане.
Остави внимателно обувките й на пода, една до друга, и й подаде ръка. Сякаш изпълняваха някакъв странен, тържествен танц, Изобел сложи мократа си, студена ръка в неговата и го остави да държи ръката й, докато нахлузваше обувките си. След като вече бяха на краката й и тя беше с половин инч по-високо, осъзна, че очите й са на едно ниво с устата му. Той се усмихваше. Обърна се и си тръгна тихо от пристройката с басейна, без нито дума повече. Изобел го гледаше как си отива, и откри, че се тресе от гняв.
Едва след час се успокои, и тогава откри, че е изминал цял час, без да мисли за Трой. Беше избягала от скръбта за цял час. За момент почти изпита благодарност към Мъри и й се прииска той да се върне и да я подразни отново.
Минаха три дни, а Трой не се върна в офиса си.
— Положението става нелепо — ядосано каза Изобел на момичето. — Ще обмисля възможността да се преместя при друг агент. Трябва да го видя.
— Може би е добре да му напишете имейл — каза момичето. — Той управлява делата си по имейла, сигурна съм, че ви представя идеално.
— Трябва да го видя! — възкликна Изобел.
— Вие сте единствената от клиентите му, която явно има някакви възражения — каза момичето доста рязко. — Изглежда, че това устройва всички останали.
Изобел се поколеба за момент.
— Чакам изплащане на хонорар — каза тя.
— Не мисля, че е така, госпожо Латимър — каза момичето внимателно. Страхуваше се да не предизвика истеричен изблик. — Всички аванси са въведени в компютъра, аз ги проверявам и ги изплащам. Правя го, откакто той замина. Погрижих се да получавате плащанията си навреме. Не ви дължим нищо, докато не продадете следващия си роман.