Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Мъри бе по-скоро готов да отврати, смути или разстрои околните, отколкото да им позволи да го унищожат. Изобел изпитваше апатично възхищение към човека, сринал преструвката, каквато беше нейният живот. Поне Мъри беше съвсем наясно с ролята си във всичко това. Понякога тя си мислеше, че по някаква странна причина той съзнателно се беше опитвал да я разясни и на нея. Тя се запита какво ли щеше да стане, ако някога беше приела предизвикателствата, които той й отправяше. Какво щеше да стане, ако, вместо да се държи смразяващо и резервирано, тя беше срещнала будния му въпросителен поглед и му бе разказала за Зелда, за Трой, за тайните си. Дали тогава той щеше да й разкрие своите?
През седмицата, в която Изобел бе на легло, Филип разкри до каква степен беше задлъжнял Мъри, и разпалено, а често пъти и успешно, излагаше доводи защо кредиторите от предишните фалирали компании на Мъри не можеха да предявяват претенции към печалбите от компанията за продажба на плувни басейни, на която беше частичен собственик. Филип и Изобел щяха наистина да изгубят прекрасния си дом и тя никога повече нямаше да вижда при събуждането си гледката от прозореца, която познаваше толкова добре, виждана толкова пъти под толкова различно небе. Но щяха да могат да откупят другия дял от къщата на Мъри. Филип прие предизвикателството, сякаш намираше в него нещо весело. Сложи етикети на всички мебели от стария им дом, които можеха да вместят в малката къща на Мъри, започна да крои планове как ще се справят. Свърза се с агенти по недвижими имоти, и на алеята пред портата им бе поставена табела с надпис „Продава се“.
Изобел едва се влачеше от леглото до банята, и си записа час при специалист, който работеше по синдрома на цялостната алергия. Никога не се обаждаше в офиса на Трой, никога не му звънеше по телефона. Никога не му изпращаше имейли. Знаеше, че тази част от живота й беше приключила така безвъзвратно, както ако в онзи ден се беше удавила в басейна.
В повечето дни й се искаше да се беше удавила в басейна и най-много се сърдеше на Мъри, задето беше нахълтал с бодрото си нареждане: „Не го прави!“ и я бе спрял.
През повечето време обаче тя ходеше и говореше, сякаш наистина се беше удавила. Струваше й се, че вижда Филип през близо два метра хлорирана вода, сякаш думите му стигаха до нея странно приглушени, докато тя се носеше в дълбините на басейна.
Филип нямаше време да я закара на преглед при специалиста. Имаше среща със съветници по ликвидирането на бизнеса. Господин М. я откара до дискретната, просторна викторианска къща в Тънбридж Уелс, и остана да чака отвън, докато Изобел тръгна уморено нагоре по стъпалата.
В чакалнята цареше приглушената, почтителна тишина на първокласен салон за красота. Имаше лъскави списания и голям аквариум с тропически риби. Изобел гледаше светлината върху водата и си мислеше как Мъри им продаваше лампи за долно осветление и лампи за горно осветление и нов окачен таван, за да се възползват от отражението на светлината върху водата:
Служителката на рецепцията прошепна името й и Изобел тръгна бавно, влачейки натежалите си крака, по коридора към просторната предна стая със сводести прозорци, където господин Проктър я чакаше на вратата и внимателно я настани в едно кресло. Задаваше й въпроси за здравето й с нисък, тих глас. Изобел отговаряше шепнешком, сякаш беше твърде изтощена, за да говори. Да, всъщност се била радвала на почти идеално здраве цял живот. Никога не била имала алергии към нищо. Никога не била преживявала сериозна злополука или тежка болест. Явно беше здрава жена.
Господин Проктър направи знак на сестрата, която й помогна да се настани на едно легло зад параваните. Увиха я в меко кашмирено одеяло, леко като лебедов пух и също толкова меко. Сложиха слушалки на главата й и пуснаха класическа музика. Господин Проктър влезе и палпира корема й, докосна стъпалата й, взря се в ириса на очите й. Носеше комплект миниатюрни тестери в кадифена кутия. Сложи един, после друг, в ръката й, после внимателно взе другата й ръка и притисна едната в другата, търсейки алергична реакция. Изобел се остави да я опипва и да я обработва, сякаш беше труп.
След като свърши с всички малки тестери в кутията, той придърпа един стол и й каза да затвори очи. Изобел, унесена от музиката и успокоена от топлината и внимателното докосване, почувства как потъва в сън, докато той внимателно слагаше една разпечатана карта, а после втора, върху одеялото, точно над сърцето й.