Сребърна приказка

— Огън — каза тя. — Огънят се връща. Магрета, тръгвай бързо…

Но беше късно. Една ръка излезе от стъклото, ужасна като риба, подаваща се на повърхността на спокойна вода, и уви пръсти около рамката на огледалото. Приличаше на догарящ дънер, покрит със сива пепел, с черни сажди отдолу, горящ в средата. Подаде се втората ръка и двете заедно издърпаха напред главата и раменете на демона. Не можех да мръдна. Станах заек, сърна, замръзнала между дърветата, която се мъчи да бъде дребна, неподвижна, незабележима; криех се в тъмното подземие зад тайната врата и се надявах да не ме чуят. Гласът замря в гърлото ми.

Демонът излезе много бързо, неприкрит от илюзията, че е човек. Изпълзя с ужасна бързина от огледалото, застана на пода и от гърба му излизаха спирали дим, а почернелите му крака се влачеха след него. Той се хвана с ръка за една масичка, за да се изправи — масичката, на която стоеше вълшебната корона.

— Ирина, Ирина, какво предателство извърши ти спрямо мен! — съскаше той към нея, още преди да е излязъл. — Никога повече няма да мога да пирувам в зимните салони! Той дойде, той дойде, зимният цар дойде; кралицата затвори планината за мен! Те ме изхвърлиха, лишиха ме от силата ми, тя открадна огъня ми, за да поправи тяхната стена!

Демонът се обърна, замахна с димящата си ръка и удари огледалото и масичката; огледалото се разби на парчета, които се разпиляха навсякъде, а короната се търкулна по пода и падна под леглото. Ирина се спусна към мен; изблъска ме към вратата, но демонът, макар и да тътреше краката си по пода, с внезапен изблик на сила се хвърли натам и ни изпревари. Той силно тропаше по пода и малко червен пламък пак проблесна в краката му, а в стъпалата му се показаха искри, като от горещи въглени, които някой разбърква, за да разпали огъня.

— Гладен съм. Толкова съм изсъхнал! — оплакваше се и пращеше демонът. — Трябва пак да пия с големи глътки! Исках да ти се наслаждавам на теб, Ирина! Колко дълго щях да усещам прекрасния ти вкус! Но сега поне плачи за мен, сладка Ирина, и ми дай малко болка.

Плачех; страх ме беше; но Ирина застана пред мен и каза:

— Доведох ти Старик, Чернобог, както ти обещах. И те пуснах във владенията на Старик. И вече плаках за това, което си направил там. Дадох ти всичко, което искаше. Нищо повече няма да ти дам.

Той изръмжа и се хвърли към нас. Краката ми се подкосиха от ужас и паднах на кушетката; дори не можех да сваля поглед от него, когато прекоси стаята и хвана Ирина за раменете, а горещият му дъх духаше като вятър в лицата ни и ме изпълваше с ужас. После демонът се сви с вой, сякаш той беше изгореният, отскочи назад и сключи ръце една в друга.