![Драконите на изгубената звезда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/3/drakonite-na-izgubenata-zvezda-bg-download.jpg)
Драконите на изгубената звезда [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-206-9
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изгубената звезда [bg]». Краткое содержание книги:
Джерард благослови кожения шлем, защото му позволяваше да отмести поглед, без тя да забележи. Но колкото и да опитваше, не успяваше да отклони очи от нейните. Взираше се в момичето като омагьосан.
Нито хубава, нито красива бяха подходящи думи за описанието й. Лицето й беше белязано с някакво особено хладнокръвие и чистота на мисълта. Челото й не се замрежваше и от най-дребната черта на съмнението, а очите й виждаха далеч повече, отколкото той или някой друг щеше да види някога. Пред него стоеше личност, която щеше да промени света за добро или зло. В спокойното й поведение Джерард веднага разпозна Мина, водачката на войниците наоколо, чието име вече неведнъж беше чул да произнасят с уважение и респект.
Той отдаде чест.
— Не си от моите рицари — произнесе тя. — Обичам да виждам лицето на човека, с когото разговарям. Свали шлема си.
Джерард се запита откъде ли е разбрала, че не е от рицарите й. Никакъв отличителен белег не издаваше, че идва от Квалинести, Санкшън или която и да е друга част на Ансалон. Свали шлема с неохота, не защото се боеше, че могат да го разпознаят, но понеже до този момент му се струваше, че минималната му защита поне отчасти го прикрива от внимателния й взор.
Произнесе името си и набързо разказа историята, чието единствено предимство беше, че поне отчасти е вярна. Говореше уверено, ала при все това местата, където се налагаше да изкривява или разкрасява истината, си оставаха най-трудни. Имаше странното усещане, че момичето знае далеч повече за него, отколкото той самият.
— Какво е съобщението на наместник Медан? — попита Мина.
— Вие ли сте новата Господарка на Нощта, лейди? — отвърна на въпроса с въпрос той. Струваше му се нормално да се поинтересува, но все пак почувства известно неудобство. — Простете, но ми беше наредено да предам съобщението единствено на Господаря на Нощта.
— Титлата вече не съдържа никакво значение за Единия Бог — отговори тя. — Аз съм Мина, служителка на Единия. Можеш да ми предадеш съобщението или да не го сториш, изборът е твой.
Джерард се втренчи объркано и несигурно в нея. Не смееше да погледне Одила, макар да му се искаше да узнае какво мисли по въпроса, каква е реакцията й. Нямаше представа как да постъпи и осъзна, че каквото и да направи, има опасност да се покаже като глупак. А поради някаква неизвестна причина не му се искаше да изглежда глупаво в тези кехлибарени очи.
— Ще предам съобщението на теб, Мина — каза най-сетне и изненадано долови онази нотка на респект в гласа си. — Съобщението е следното: зелената драконеса Берил напада Квалинести. Заповядала е на наместник Медан да изравни столицата Квалиност със земята и заплашва, че ако той не се подчини на нарежданията й, ще го направи сама. Освен това му е заповядала да избие елфите до крак.
Мина не каза нищо, просто кимна съвсем леко, за да покаже, че го слуша.
Джерард си пое дъх и продължи:
— С цялото си уважение наместник Медан напомня на Господаря на Нощта, че с атаката над Квалинести Берил нарушава пакта между драконите. Наместникът се бои, че ако Малис разбере за случилото се, между драконите ще избухне война, която вероятно ще унищожи голяма част от континента. Наместник Медан не счита себе си обвързан със заповедите на Берил. Той е лоялен рицар на Ордена на Нерака, следователно иска по-нататъшни разпореждания от Господаря на Нощта, както и по-подробни указания за начина, по който да постъпи. Наместникът също така почтително напомня на Ваша светлост, че един град в руини не струва почти нищо и че мъртвите елфи не плащат данъци.
Мина се усмихна едва-едва. Усмивката й сякаш затопли кехлибара в очите й и го накара да обгърне Джерард като мед.
— Лорд Таргон сигурно щеше да бъде трогнат от последното. Покойният лорд Таргон.