![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
— Нали не сте се молили там, господине? — попита ме единият. — Опасно е човек да се моли в руините на тази катедрала.
— Така ли, защо? — попитах.
— Това е църквата на свети Ашлар, а той най-вероятно ще отговори на молитвите ви и кой знае какво ще стане тогава!
Двамата избухнаха в смях, запляскаха се по бедрата и си закимаха един на друг.
— Свети Ашлар ли? Ашлар ли казахте?
— Да, сър — рече другият, който за първи път проговаряше пред мен. — Това е било негово светилище, на най-могъщия светец на Шотландия. Но презвитерианците превърнаха произнасянето на името му в грях. В грях! Вещиците обаче винаги са го знаели!
Изведнъж времето и пространството като че изчезнаха. В тихата нощ в долината аз си спомних: бях на три, а старата вещица от плантацията ми разказваше на френски: „Извикала го по погрешка в долината…“. И аз прошепнах: „Ела при мен, мой Лашър. Ела, мой Ашлар. Ела при мен, мой Лашър! Ела при мен, мой Ашлар!“.
Започнах да си го повтарям и после го казах на глас. Двамата мъже не разбраха нищо, естествено. Някъде от сърцето на долината се надигна виещ вятър и зафуча яростно срещу планината.
Брезентът на палатките запърха от силата му. Мъжете хукнаха да ги закрепят. Фенерите изгаснаха. Вятърът се превърна в буря, а когато Мери Бет застана до мен и стисна здраво ръката ми, бурята се спусна върху Донелайт — рукна дъжд и затътнаха такива гръмотевици, че ние всички потреперихме.
Всички освен мен. Аз се съвзех доста бързо, защото осъзнах, че няма смисъл да се страхувам, вгледах се в бурята. Вгледах се в небето, а дъждът шибаше лицето ми.
— Проклет да си, свети Ашлар, който и да си! Да се продъниш в ада дано! — извиках. — Светец, детрониран светец, повален от престола си! Върни се в ада. Ти не си светец. Ти си демон!
Палатката се откачи от колчетата и полетя нанякъде. Водачите хукнаха да задържат другата. Мери Бет се опитваше да ме успокои. Вятърът и дъждът станаха още по-яростни — същински ураган.
Когато бурята достигна до пика на гнева си, ние видяхме призрачен тунел от черен облак да се издига внезапно от тревата, да се завърта шеметно и да почерня цялото небе. А после внезапно — както се бе появил — той изчезна.
Стоях неподвижен, целият вир-вода. Ризата ми беше полуразкъсана на рамото. Мери Бет свали покривалото от главата си и се заразхожда по влажната земя, изпълнена с безстрашие и любопитство.
Един от водачите дойде при мен.
— По дяволите, човече — рече той. — Нали ти казах да не му се молиш. За какво, за бога, се моли?
Аз се засмях тихо и рекох:
— О, Господи, помогни ми. Нима това бе доказателство, Всемогъщи Боже, че теб те няма, а твоите светци могат да са такива жалки демони?
Въздухът леко се затопли. Мъжете бяха запалили фенерите. Водата попи в земята така, сякаш не беше съществувала. Все още бяхме замаяни и мокри, но чистата луна се появи и заля долината със сиянието си. Тръгнахме да оправим палатките, да се изсушим и да си лягаме.
Лежах буден цялата нощ. Щом слънцето се показа, отидох при пазачите.
— Искам да науча историята на този светец — рекох.
— Ама не изричайте името му за нищо на света — каза другият. — Ще ми се и аз да не го бях изричал снощи. Не знам историята му и няма да я научите от никой, когото познавам. Тя е стара легенда, човече, вероятно просто шега. Макар че за снощния порой ще се говори много, това знам със сигурност.
— Разкажи ми всичко — настоях аз.
— Не я знам. Майка ми изрича името му, когато иска нещо невъзможно и винаги ми казва да внимавам, да не му се моля за нещо, ако не съм сигурен, че го желая. Чувал съм името му веднъж-дваж тук из хълмовете. Има една стара песен. Но не знам нищо друго. Аз не съм католик. Не им знам светците. Никой тук не познава техните светци.
Другият кимна и каза:
— И аз не знам много. Чувал съм дъщеря си да го вика обаче, за да накара младите мъже да я забележат.
Аз продължих с въпросите, но не научих нищо. Време беше да огледаме руините, кръга и замъка. Призракът не се появи, нито чух гласа му.
Когато разглеждахме замъка, изпитах страх — мястото беше много опасно — но демонът не опита никой от номерата си.
Не бързахме с огледа. Върнахме се в лагера чак по залез. Бях видял всичко, за което ми стигнаха силите. По пода на катедралата имаше дълбок пласт наноси и прах, кой знае какво лежеше под него? Може би гробници? Или пък сандъци с книги и документи! Или пък нищо.