Последната императрица [bg]

— Той просто е труден човек! — изсумтя Джаспър. — Не му пука дали ще оживееш или не. Очевидно е. Трябва да намерим друг начин. Господин Даулинг не е лоялен…

Г. М. вдигна немощната си ръка.

— Млъкни, Джаспър. Господин Даулинг знае какво прави. — Той погледна Уилсън. — Предполагам, че ще искате да тренирате с учителя Лъ Дан?

Уилсън кимна.

— Да. Вече е уредено.

— Мисля, че това е мъдър ход. Както сам казахте, трябва да бъдат осигурени добри шансове за успех. — Г. М. кимна на Минерва и тя пристъпи напред. — След като коригирате историята — каза Г. М., — което не се съмнявам, че ще направите, ви моля да обмислите една молба. Това е кристален съд от Ген-ЕП материал.

Минерва му подаде малката цилиндрична стъкленица. Уилсън много добре усети краткия физически контакт, докато вземаше съда от ръката й.

— Ако сметнете за подходящо и ако сте в състояние — продължи Г. М., — моля да върнете съда в „Ентърпрайз Корпорейшън“, пълен с мъзга от Дървото на живота.

— Ще бъда откровен — отвърна Уилсън. — Моите уважения, Г. М., но не съм сигурен дали ще бъда в състояние да ви донеса еликсира.

Г. М. отново приглади чаршафите.

— Моля ви единствено да обмислите внимателно молбата ми. Осъзнавам, че не съм в силна позиция. И както можете да си представите, изпитвам трудности да приема този факт. Но ще ви кажа следното. Вярвам, че ще вземете правилното решение и каквото и да е то, ще го подкрепя.

Погледът на Уилсън се спря върху съда в ръката му. Беше много лек и изглеждаше доста як — нямаше да се счупи, ако го изпусне. В единия си край имаше метална игла и капачка.