![Последната императрица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/9/poslednata-imperatrica-bg-download.jpg)
Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
— И затова Китай е бил сполетян от суша — помисли си на глас Уилсън.
— Именно — отвърна професорът. — Източват Дървото на живота.
Изведнъж в стомаха на Уилсън сякаш зейна дупка.
Професор Оутър се наведе към него.
— И причината всичко да тръгне в такава лоша посока е в това, че Рандъл Чен не е Надзирателят на мисия Ездра. Надзирателят си ти, Уилсън. Лично го прочетох в свитъците от Мъртво море. Причината да работя за Г. М. е, че трябва да те накарам да се върнеш в миналото и да оправиш тази каша. Преведох текста на Ездра — от самото начало е трябвало да си ти.
Дълбока тъга изведнъж изпълни всяка клетка в тялото на Уилсън. Рандъл беше изпратен на мисия, която не би могъл да изпълни, дори и да го с искал. Той беше добър човек, това бе сигурно. Интелигентен, способен и талантлив. Но въпреки това бе напълно компрометиран, най-вече от гонещи личните си интереси хора, които го заобикаляха на всяка крачка. Уилсън разтърка лице, погнусен от безчестието на всичко това.
— Андре и Джаспър са променили точките на мисията по искане на Г. М. — каза професорът. — Тревожели се, че няма да могат да те контролират. И така са изпратили в миналото неподходящия човек… и историята се променя.
— Не трябваше да си включвам таблета — каза Уилсън, загледан към яхтклуба.
— Не е време за шеги.
— Даваш ли си сметка какво означава това? — попита вече смутеният Уилсън. — Рандъл е бил пратен в миналото с ключа към безсмъртието. — Той посочи в далечината, а гласът му трепереше от емоции. — И негов съюзник в миналото е жена, известна по целия свят като най-жестокия, коварен и изобретателен водач, живял някога.
— Зная, Уилсън. Точно затова съм тук. И докато ти съобщавам лошите новини, ще ти кажа, че не можеш да се върнеш в хиляда осемстотин и шейсета. Само един човек може да бъде прехвърлен през портала на Забранения град и Рандъл вече го направи.
— Тогава как ще се върна в миналото?
— В началото на хиляда и деветстотната се отваря друг портал в Мачу Пикчу в Перу. Той е единственият път обратно до онзи период според бележките на Ездра.
— Но ти каза, че през тази година Рандъл разполага с армия от един милион войници!
— И всеки от тях се смята за безсмъртен — добави професорът.
— Това не може да стане — промърмори Уилсън с изцъклени от тревога очи. — Дори с моето омега програмиране проблемът е станал прекалено голям. — В гласа му се долавяше неподправен страх. — Не можем ли да направим прехвърляне по-рано от Рандъл и да сложим край на всичко, преди изобщо да се е случило?
— Бележките на мисията от свитъците също се променят, Уилсън. По някакъв необясним начин сега те постановяват, че ти, истинският Надзирател на мисия Ездра, трябва да минеш през портала на Мачу Пикчу през хиляда и деветстотната година. Бележките описват точно какво трябва да направиш, за да сложиш край на Въстанието на боксьорите.
— Бележките на мисията се променят?
— При това всеки ден — каза професорът. — Изумително, нали?
Уилсън седеше с увиснала челюст, поразен от чутото.
— Ти си Надзирателят, Уилсън. Не можеш да промениш това.
Уилсън погледна професора в очите.
— И двамата знаем, че единствената причина да сме тук е в това, че Г. М. вече осъзнава, че няма да получи еликсира на живота. Точно затова иска да замина — за да му го донеса.
— Само ти ще решиш дали да донесеш еликсира от миналото, Уилсън. Никой друг. Но си помисли следното — ако не заминеш, Рандъл може да отклони историята до такава степен, че всичко да се промени и това — професорът посочи около себе си — да изчезне. — Той погледна отново към Уилсън. — В това число и ние двамата с теб.
— Г. М. и Джаспър заслужават да горят в ада заради стореното — заяви Уилсън.
— Абсолютно съм съгласен с теб. Но ще трябва да се върнеш в миналото, Уилсън. Просто нямаме никакъв друг избор.
51.
Калифорния, Америка
Пристанището на Сан Диего