Последната императрица [bg]

— Изкарахме късмет, че се добрахме дотук — отвърна Уилсън, докато си стискаха ръцете.

— Казват, че прашните бури около Тиендзин са отвратителни — рече сър Клод. — Чух един офицер да предупреждава, че предстои цяла седмица кашляне.

— Прашните бури бяха последната ми грижа — отвърна Уилсън.

— Трябваше да ни предупредите — каза Конгър, чийто американски акцент определено не се вписваше тук. Той стисна силно и енергично ръката на Уилсън. — Ако го бяхте направили, щяхме да организираме монументално празненство за всички войници.

— Сега не е време за партита — сериозно рече Уилсън.

— Писмата, които получихме от генерал-лейтенант Гейзли и вицеадмирал Сиймор, преливат от хвалебствия за способностите ви на водач и авторитета ви — добави сър Клод. — Наричат ви дар от бога.

— Просто са скромни — отвърна Уилсън. — Подобно на всички лидери на Съюза на осемте нации, те виждат не по-зле от мен опасността, надвиснала над Китай.

— А вие споделяте ли страховете им? — попита сър Клод.

— Сега Пекин е по-опасен за нас, отколкото когато и да било — каза Уилсън. — По-опасен от всяко друго място на света, бих казал.

— Да се надяваме, че преувеличавате и вкарвате мелодрама, но определено сме благодарни, че доведохте толкова много войници със себе си — каза Конгър. — Признавам, изненадах се, че сте успели да влезете в Пекин без съпротива. Цунли Ямън, китайското Външно министерство, ни уведоми, че вкарването на допълнителни войници в града е забранено.

— От Цунли Ямън могат да настоят и да изтеглим войските си, но това не означава, че ще го направим — гръмко се разсмя сър Клод.

Уилсън не се усмихна.

— Посъветвах генерал Гейзли от тук нататък да не използва телеграфа за предаване на поверителна информация. Особено относно придвижването на войските.

Конгър пристъпи напред.

— Нима подозирате, че прихващат съобщенията ни?

— Важно е да бъдем предпазливи — отвърна Уилсън.

— Няма начин някой да разшифрова съобщенията ни — изсумтя сър Клод. — Тук използваме най-модерната технология в света. Китайците са примитивни хора. Подобно на боксьорите, най-силните им страни са фанфарите и суеверията. Дори вярват, че могат да спират куршуми с голи ръце, за бога!

— Значи сте чували тези слухове? — попита Уилсън.

— Плъзнали са из цял Пекин — отвърна Конгър. — Има някакъв човек, когото боксьорите наричат Учителя. Говори се, че мнозина са виждали с очите си невероятните му способности. Едно момче от прислугата ми каза, че го видяло с очите си как спира куршум.

— Поредното китайско мошеничество — каза сър Клод.