Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
— Толкова съжалявам, Цезаре — прошепна, без да я чуе никой друг. — По-зле не можеше да постъпи с теб. В желанието си да отмъсти на всички за всичко той дори не се усеща, че наранява най-близките си хора. Нали разбираш, той вече не е човекът, който беше!
— Виждам го много добре, лельо Юлия — увери я момчето също тъй тихо, да не би да ги подслушват. — Ти за мен не се тревожи. Каквото и да стане, ще се оправя.
И понеже слънцето вече залязваше, всички дошли на церемонията можеха спокойно да се разотидат. Новият жрец на Юпитер остана в компанията само на родителите си, на необичайно тържествените си сестри, на леля си Юлия, на братовчед си Гай Марий Младши и на неговата невеста. Носеше шлема си в ръка, но от дебелата лена, която всеки момент можеше да го задуши, и от особените обувки, които шляпаха по земята, не можеше да се отърве. Съпругата му Цинила, която също като него цял живот трябваше да носи вълна и да не се докосва до възел, си беше тръгнала заедно с родителите, брат си, сестра си Корнелия Цина и зет си Гней Ахенобарб.
— И така, Цинила ще остане да живее при родителите си, докато навърши осемнайсет — говореше Аврелия на Юлия, опитвайки се поне малко да я разведри, докато гостите се наместваха по кушетките, а слугите чакаха да внесат първото ястие. След толкова тържествен и отегчителен ден всички бяха огладнели. — Дотогава има единадесет години! На възрастта на младоженците това изглежда страшно дълго, но на мен ми се струва, че още утре ще я посрещнем у дома си.
— Да, така е — отвърна й с беззвучния си глас Юлия, разположена между снахите си Аврелия и Муция.
— Колко много сватби наведнъж! — реши да помогне на жена си Цезар, който също виждаше мъката в погледа на сестра си. Както подхождаше на един римски домакин, той се бе излегнал на централната кушетка, оставяйки почетното място до себе си на новия фламен Диалис, в чиято чест беше вечерята. За пръв път в живота си Цезар бе допуснат до тъй наречения Локус Консуларис, където по принцип заставаха най-високопоставените членове на компанията. Подобно на всички останали преживявания от деня и това му се струваше неуместно и дори неприятно.
— Защо Гай Марий не дойде? — попита, без да се усеща, Аврелия.
Юлия се изчерви и вдигна рамене.
— Много е зает.
На Аврелия й идеше да си отхапе езика от неудобство и за да не каже още някоя глупост, се сви безмълвна на столчето си. Надяваше се отново съпругът й да се притече на помощ, но той беше изпреварен. Сякаш за да налее масло в огъня, малкият Цезар шумно обяви:
— Зает ли? Глупости! Гай Марий не дойде, защото не посмя да дойде. — В следващия миг жрецът на Юпитер гневно се надигна и с един замах свали неудобната лена, за да я захвърли най-безцеремонно на земята при специалните обувки. — Така е по-добре. Проклето нещо! Ненавиждам го и него, и всичко останало!
И понеже това беше удобен момент да заличи нетактичността си, майка му веднага се нахвърли върху него.
— Не богохулствай пред хората!
— Богохулство ли е да говорим истината? — отвърна й предизвикателно малкият Цезар и се облегна като господар на левия си лакът.
В този момент вратата се отвори и робите донесоха хрупкав бял хляб, маслини, яйца, целина и няколко различни зелени салати.
Новият фламен Диалис беше навярно най-гладният от всички — ритуалите изискваха цял ден да не се докосне до храна — и почти несъзнателно посегна към хляба.
— Недей! — едва не изпищя Аврелия и пребледня от уплаха.
Момчето застина и я изгледа в недоумение.
— Какво има?
— Забранено ти е да ядеш пшеница и подквасен хляб. Има отделен хляб за теб.
При което един от прислугата постави малка чиния пред фламина. В нея имаше няколко тънко нарязани филийки от някаква сивкава и доста непривлекателна на вид субстанция.
— Какво е това? — попита малкият Цезар, без да крие отвращението си. — Мола салса!
— Мола салса се прави от лимец, което си е пшеница — осведоми го Аврелия, нищо че той и сам правеше добре разлика. — Това е ръжен хляб.