Венец от трева (Част III: Омразата)

Когато ликторите отнесоха безжизненото тяло на Марий до дома му, бардиеите се наредиха на дълга върволица по склона на Капитолия и последваха своя любим пълководец до прага на дома му. Цина, Карбон, Марий Гратидиан, Магий, Вергилий и Попилий Ленат слязоха от рострата и търпеливо зачакаха Квинт Серторий. Бяха седнали на един от редовете на трибуните и се опитваха да се съвземат след преживяното.

— Не мога да повярвам, че изобщо е жив! — сподели Цина.

— Винаги съм мислил, че ако ще да, забием две стъпки желязо в гърдите му, Гай Марий пак ще стане, все едно нищо му няма — рече навъсеният Вергилий.

— Какво смяташ да правиш сега, Луций Корнелий? — попита племенникът на Марий, който мислеше като всички околни, но заради лоялността към прославения си роднина предпочиташе да смени темата на разговора.

— Още не знам — мръщеше се Цина. — Затова повиках Квинт Серторий. Той единствен ще може да ме посъветва.

Час по-късно Серторий най-сетне се появи.

— По-щастливо събитие не можеше да ни се случи — не криеше той радостта си дори пред Гратидиан. — Не трябва да се чувстваш нелоялен към покровителя си, Марк Марий. Не забравяй, че си осиновено дете; в жилите ти тече много по-малко Марианска кръв, отколкото в моите. Ето, вземи пример от мен — майка ми е първа братовчедка на чичо ти и въпреки това с чиста съвест мога да заявя, че се радвам. Изгнанието доведе Гай Марий до лудост. Между това, което представлява той сега, и онова, което беше преди време, няма нищо общо.

— И какво да правим, Квинт Серторий? — прекъсна го Цина.

Той го изгледа изненадано.

— Какво да правим с кое? Ти си консулът, Луций Корнелий! Всичко зависи от теб, не от мен.

Цина отново почервеня до уши и гневно махна с ръка.

— Задълженията си на консул мога да изпълнявам и сам, Квинт Серторий. Повиках те, за да обсъдим как най-скоро да се отървем от проклетите бардиеи.

— О, да, разбирам — рече бавно Серторий.

— Докато бардиеите не бъдат пратени да си ходят, Рим още ще принадлежи на Гай Марий — обясни Цина. — Работата е там, че според мен те просто не искат да си ходят. Твърде много им хареса да тероризират един голям и в същото време беззащитен град, за да се предадат доброволно. Нима злощастието на Гай Марий ги възпира тях да продължат с издевателствата?

— Ние обаче можем да ги възпрем — ухили се зловещо Серторий. — Просто ще ги избием.

Карбон го изгледа с нескрит възторг.

— Би било чудесно! — Потри той доволно ръце. — Ще отида да доведа войската от другия бряг на реката.

— Не, не! — спря го ужасен Цина. — След това, което преживяхме през последните шест дни, е недопустимо сами да започваме улично кръвопролитие.