Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
— Преди да бъда въведен в длъжност, трябва да се оженя. Още утре, рано сутринта встъпвам в брак — допълни кисело той.
— За коя? За Косуция?
— Не, не за нея, Луций Декумий. Тя не отговаря на условията да стане жена на фламин. Баща ми ме готвеше за нея, защото ще ми донесе голяма зестра. Като жрец на Юпитер обаче трябва да съм женен за патрицианка. Затова ми дават дъщерята на Луций Цина. А тя е само на седем години.
— Е, щом като е на седем, къде е проблемът? По-лошо щеше да е, ако беше на осемнайсет, нали така, паунчето ми?
— Щом казваш — сви нервно устни Цезар и кимна. — Прав си, Луций Декумий. Ще открия начин да се измъкна!
Уви, още събитията от другия ден го убедиха, че подобна закана ще се окаже най-вероятно празна дума. Малкият Цезар все повече се уверяваше в какъв невероятен капан го е хванал Гай Марий. В цялото семейство не бяха мигнали от притеснение какви ли ужасии ще видят по улиците на града. От Субура до Палатина разстоянието беше голямо и Цезар се беше заел със сериозни планове откъде да заобиколят, за да си спестят грозните сцени. Синът му вече бе видял всичко сочите си, но майка му и двете му сестри щяха дълги нощи да сънуват кошмари, ако минеха през центъра на Рим. Изведнъж обаче се появи Луций Декумий, който им съобщи за голямото разчистване, извършено през нощта.
— Както разправят бардиеите, момчето ви няма да е единственият младоженец този ден — уведоми семейството той. — Гай Марий е извикал синчето си обратно в Рим, за да го ожени и него. Старият Марий не мисли кой ще гледа кървищата по улицата, но малкият Марий нищо не бива да знае. Сега и ние можем спокойно да минем по Форума. Главите ги няма, кръвта е измита, труповете са откарани далеч. Сякаш бедният младеж не знае какви ги върши полуделият му баща!
Цезар обаче го гледаше с недоумение.
— Да не би да искаш да ми кажеш, Луций Декумий, че разговаряш с тези ужасни люде?
— Разбира се, че разговарям! — отговори му с пренебрежение той. — Шестима от тях бяха, всъщност още са членове на моето братство.
— Аха, разбирам — рече сухо Цезар. — Е, да вървим тогава.
Бракът, който малкият Цезар сключи в дома на Луций Корнелий Цина с малката му дъщеря, беше под формата конфареацио, затова по никакъв повод младоженците не можеха да се развеждат. Мъничката булка — мъничка дори за годините си — не можеше да се похвали нито с особена интелигентност, нито с особен чар. Носеше няколко ката дрехи в яркочервено и оранжево и цялата беше окичена с талисмани против уроки. Това не й пречеше да си навира носа навсякъде и да създава впечатлението за ходеща кукла, пусната да забавлява гостите. Когато свалиха воала й, малкият Цезар се сблъска с едно мъничко, розово личице, обсипано с гъсти лунички, с огромни черни очи. Той изпита някакво съжаление към малката си съпруга и може би, за да я успокои, й се усмихна по най-чаровния начин, на който беше способен. За награда бузите с луничките се издуха като балони, а очите на малката Цинила заблестяха от възторг.
Обикновено родителите на седемгодишна дъщеря тепърва започваха да кроят далечни планове за кой богат римски наследник да я оженят, когато й дойде времето. Сега обаче консулът Цина и съпругата му изневиделица се оказаха за втори път тъстове и до голяма степен, без да знаят къде са попаднали, излязоха на улицата, за да придружат младоженците до Капитолия и да присъстват на религиозната церемония. Дори статуята на Юпитер като че ли не разбираше какво точно става, и се усмихваше глуповато на новия жрец и миниатюрната му жена.
На церемонията присъстваха и други младоженци. Голямата сестра на Цинила, наричана официално Корнелия Цина, беше на бърза ръка омъжена предната вечер за Гней Домиций Ахенобарб. Бързината не се дължеше толкова на условностите — голямата дъщеря да бъде омъжена преди малката, — колкото на страха на младоженеца да бъде отнесен от кървавия въртоп в града. Все пак Цина беше близък човек на Гай Марий и освирепелият консул едва ли би посегнал на неговия зет. Освен това годежът беше направен отдавна и никой нищо не можеше да каже. Малкият Марий от своя страна се беше завърнал по тъмно, за да сключи веднага на другата сутрин брак с дъщерята на Квинт Муций Сцевола Муция Терция, наречена така, за да не се бърка с двете си по-големи братовчедки. От трите брачни двойки никоя не изглеждаше особено щастлива, но това в най-силна степен важеше за сина на Марий и Муция. Те не само че се срещаха за пръв път в живота си, но дори нямаше да могат да консумират брака си. Бащата на младоженеца му беше заповядал веднага след официалните церемонии да се връща в армията, където имаше да върши работа.