Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Не забравяй да му кажеш и за седемдесет и петте мили оптично влакно, Елена — засмя се някой зад гърба им.
Брайсън разпозна гласа и изненадано се извърна. Бе Крис Еджкоумб, високият строен и зеленоок гвианец с матовата кожа.
— Хей, човече, много рядко започнахме да се виждаме — пошегува се Крис и здравата го прегърна. — Ето, че се върна, а!
Брайсън примига от болка, но и истински се зарадва.
— Не могат да ме разкарат, Крис, нали?
— Е, виждам, че съпругата наистина се зарадва — намигна Крис.
— Не зная дали „зарадва“ е точната дума — възрази Елена и извърна глава.
— Свети Кристъфър се е грижил за теб, както ти бях обещал рече младият мъж. — Пазил те е, където и да си ходил. Не, не питам къде. Ама ми е дяволски приятно, че отново си тук. Аз сега помагам на Елена, човече, тук разполагаме с желязна техника — най-доброто в Интернет, скоростни системи, изцяло цифрова техника, сателитни връзки с геосинхрон, оптични кабели и каквото си поискаш.
Междувременно Елена се наведе над една от цифровите машини „Алфа“.
— Те — Тук са кодираните комуникации на Прометеевците — телефонни и други — от последните пет месеца — обясни тя на Брайсън. — Подслушвали сме ги сателитно и сме ги записвали, но не можем да ги разчетем. Ако твоят чип е онова, което твърдиш, и не е заразен с вируси, скоро ще разполагаме с алгоритмите и…
— Колко скоро?
— Може би час, а може и повече — шест, седем. Зависи от различни фактори, най-вече на какво ниво е ключът. Фигуративно казано, помисли си за обикновен ключ за секретна брава: ако е шперц, ще отваря повечето брави, иначе ще си отваря само една — за която е направен. И тук принципът е същият. Ще разберем. Но каквото и да е, вече имаме начин да пробием кода.
— Аз ще ви се обадя веднага щом има резултати — обади се Крис и вдигна слушалката на звънящия телефон. — Защото ви вика Уолър.
Кабинетът на Тед Уолър бе почти точно копие на стария му от улица „К“. Само че тукашният бе малко по-просторен и без прозорци. И тук висяха старите картини с класическия ловен сюжет — кучета с простреляни от ловците птици в устата, на пода дебели килими от XVII век. Самият Уолър бе зад старото си масивно бюро от френски дъб.
— Седнете — покани ги той. — Имам малка, но приятна новина. Елена, струва ми се, че не познаваш един от най-талантливите ни и находчиви оперативни работници, който рядко ни зачита с посещение.
Поставеният пред бюрото му стол с висока облегалка се завъртя и двамата с изненада видяха седналата в него Лейла.
— О, да — хладно рече Елена и въздържано пое подадената й ръка. — Много съм слушала за вас.
— И аз също — с не по-топъл тон отвърна Лейла и добави: — Здравей, Ник.
Брайсън кимна.
— Здрасти, май не сме се виждали, откакто се опита да ме…
— О… хм, да — смути се Лейла. — Но знаеш, че не е било лично, нали разбираш?
— Естествено.
— Нося интересна новина, сто на сто ще ви заинтересува — изглежда, че Жак Арно се готви да изчезне от картинката — продължи Лейла самоуверено.
— Какво трябва да означава това? — попита Ник.
— Пристъпил е към ликвидация на холдингите. Прилича на действие на уплашен човек, защото не е организирано, няма прехвърляне на активи и авоари от един сектор в друг, няма строен бизнесменски подход, а мирише на бягство. Търговецът на смъртта се готви да се покрие някъде с парите си.
— Тук има нещо друго — подобни действия са безсмислени! — възрази Ник. — Не виждам логиката.
— Е, нали затова разполагаме с аналитици като Елена — усмихна се Лейла. — Те обработват онова, което агенти като теб и мен с толкова труд събират.
Елена мълчеше, замислена, с присвити устни. След малко попита:
— Какви са ви източниците, Лейла?
— Един от най-крупните съперници и конкуренти на Арно. Същият боклук като Арно — аморален и богат като Крез, абсолютно негово подобие, но го мрази до смърт. Като Каин и Авел са. Името му е Ален Поарие. Смятам, че сте чували за него — достатъчно е известен.
— С други думи, за ликвидацията на бизнеса на Арно сте научили от най-големия му съперник? — отново попита Елена.