Измамата Прометей

— Трудно нещо е да бъдеш политик, Елена.

— О, безсъмнено. Но ти ме познаваш — обучена съм да търся последователност, закономерности, еднакви характеристики, един и същи почерк или общ знаменател — там, където хората обикновено не ги търсят. Такава ми е работата. Ето например при конгресмените установих, че от общо девет души пет излизат от играта при неприятни за тях обстоятелства. Опозорени, компрометирани по един или друг начин. А и петимата са били открити противници на въпросния договор. Тук няма нищо случайно и едва ли е необходим аналитик или математик като мен, за да стигне до това заключение. Почти при всички случаи отнякъде изтича нещо много лично, частно и тайно и то е негативно, с тежки последствия. Единият имал старо психическо заболяване, втори навремето си използвал антидепресанти, трети гледал някой и друг порнофилм, на четвърти откриват чек, с който платил за нечий аборт. Такива неща.

— Значи тежко и горко на враговете на договора, а?

— Още по-лошо. Някой рови в най-личната им и частна документация и вади оттам неща, с които ги очерня.

— ФБР? Или някои бивши негови момчета?

— Но ФБР по принцип няма право да събира досиета от подобен характер, знаеш това, Ник. Поне не от времето след Едгар Хувър и до наши дни. Естествено — те проучват в дълбочина всеки с изявена престъпна дейност, но нашият случай е съвсем друг.

— Тогава кой и защо?

— Започнах да търся по-надълбоко общото при тези хора. Кой би могъл да поръча подобни компрометиращи разкрития? Какво е същественото, което се повтаря и потретя при тях? Пуснах в Интернет специална търсеща програма, заредих всички налични данни в нашите компютри, най-вече най-подробни биографии, включително и финансови подробности, до които успях да се добера. Намират се и такива, знаеш, особено ако разполагаш с номерата на социалната осигуровка, а те не са толкова трудни за откриване. Излязоха любопитни факти — първо, че двамина имат вземане-даване с Първа вашингтонска банка. Като проверих и останалите трима — хоп! — до един се оказаха клиенти на същата.

— Значи или самата банка се оказва оръдие за изнудване, или пък някой си има сериозен достъп до нейните архиви.

— Точно така. Банкови досиета, чекове, парични трансфери… оттук стигаме и до здравните застраховки, сетне и до болнична и здравна документация, досиета и т.н.

— Хари Дън… — изтърси Ник.

— Ето ти и още един Прометеевец — заместник-директор на централното американско разузнаване.

— Ама чакай малко, Дън наистина ли…

— Така мислим, но само спекулативно — доказателства черно на бяло няма. Но я кажи ти какво знаеш за него?

— Ами лично той ме измъкна, и то силом, от кроткия ми пенсионерски живот на преподавател и ме принуди да тръгна по следите на Управлението. По онова време вие вече сигурно сте били по следите на Прометей и Дън вероятно е искал да разбере какво сте научили и как. Сигурно са решили да ви неутрализират. А може да си има и официална причина — ЦРУ да е зад договора. Централата отдавна настоява за специални права и засилено разузнавателно наблюдение в цял свят.