Юлиан [bg]

— Годината беше лоша за храма, много тежка. Приходите ни секнаха. Дори и малкото посетители, които идваха миналите години, сега ги няма. Но предай на августа, че ние изпълняваме светите си задължения, макар да няма пари за поправка на покрива и за жертви. — Той се изправил на крака с олюляване, напълно пиян от изпитото вино.

Орибазий попитал за оракула.

— Все още служи на бога. Сегашната жрица е изключително добра. Доста е стара, но богът не я изоставя. Тя казва, че Аполон постоянно й говори. Много сме доволни от работата й, сигурен съм, че и ти ще останеш доволен от нея. Естествено ти ще искаш да я видиш, нали? Ей сега ще отида да я попитам кога може да те приеме. Има дни, когато не е разположена…

Той направил неопределен жест и изчезнал надолу по едни стръмни стълби.

Орибазий разгледал храма. Всички прочути статуи липсвали, включително и статуята на Омир, която стояла при входа. Впрочем Юлиан я откри в един склад на двореца и нареди да я поставят в библиотеката му. Аз съм я виждал — изключително произведение. Лицето е пропито с тъга, съвсем омировско.

Жрецът се върнал и му предал, че Пития щяла да се допита до оракула на следния ден. Междувременно трябвало да се извърши обичайният обред, за да се умилостиви богът; особено важно било жертвоприношението. При думата жертвоприношение жрецът започнал да се облизва.

На следния ден Орибазий и жрецът принесли в жертва една коза на жертвеника пред храма. Когато жрецът поръсил закланата коза със светена вода, краката й потреперили, което се считало за добър знак. След това минали през храма и по едни стръмни стълби слезли в светилището. Макар че Орибазий не взема сериозно тия нелепости, обстановката му направила много силно впечатление.

Седнали да чакат в малко преддверие, изсечено в скалата. Срещу тях имало врата, която водела към светилището на бога. Там от една пукнатина в земята излизала пара; там именно се намира и „пъпът на света“ — кръгъл камък, за който се казва, че бил хвърлен на земята от Зевс.

Жрицата дошла от храма. Не погледнала нито жреца, нито посетителя. Тя била — каза Орибазий — съвсем стара, сбръчкана жена, без нито един зъб.

— Сега е пречистена — прошепнал жрецът. — Току-що се е изкъпала в Касталския извор. — Пития хвърлила няколко лаврови листа и шепа ечемичено брашно върху един мангал. Стаята се изпълнила с лютив дим. — Пречиства въздуха — казал жрецът.

След това, със сълзящи от дима очи, Орибазий последвал Пития във вътрешната килия на светилището, където от хилядолетия Аполон говори на хората. До „пъпа на света“ стоял триножник. Пития седнала на него с подвити крака, навела лице над парите, излизащи от земята, и започнала да мърмори заклинания.