Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Да. Не искам да кажа, че не е страдала. Просто, че не се е… опекла жива.
При простите думи на Нан започвам да се давя, повдига ми се. Облягам глава на масата между сребърната четка за коса и сребърния гребен, и се напъвам, изплювайки жлъчка върху масата, по сребърните четки и стъклените шишенца.
Ставам и се извръщам от масата. Без нито дума, Сюзън разчиства всичко, донася ми парче плат да си избърша лицето, разреден ейл, за да си изплакна устата и да го изплюя. Две прислужнички влизат забързано зад нея и избърсват повърнатото от пода. После сядам пред огледалото си и виждам побелялото от страх лице на жената, заради чието спасение се пожертва Ан Аскю.
Нан ме изчаква да се съвзема.
— Съобщавам ти сега, защото кралят сигурно знае, че всичко е изпълнено според неговите заповеди. Когато дойде в покоите ти тази вечер, ще знае, че най-великата жена в Англия е била изгорена на кладата днес, и че метат пепелта ѝ от калдъръма на Смитфийлд, докато влизаме на вечеря.
Вдигам глава.
— Това е непоносимо.
— Непоносимо е — съгласява се тя.
Катрин Брандън се връща в двора толкова бледа, че никой не се усъмнява в твърдението ѝ, че е болна. Идва в стаята ми.
— Тя не е споменала името ви — казва. — Дори когато ѝ дали възможност да слезе от кладата. Дори тогава. Никълъс Трокмортън бил там, тя го погледнала в очите и му се усмихнала, сякаш за да каже, че нямаме от какво да се боим.
— Усмихнала се е?
— Казала: „Амин“, когато изслушала проповедта, и се усмихнала. Той каза, че тълпата била ужасена от смъртта ѝ. Нямало ликуване, само продължителен приглушен стон. Той каза, че това ще бъде последната проповедница, изгорена в Англия. Хората няма да подкрепят това.
Чакаме в залата ми за аудиенции и половината двор вече е тук. Докарват краля вътре със стола му на колела: той се усмихва широко. Всички правим реверанс, а аз заемам мястото си до стола. Той протяга ръка, а аз я поемам. Ръката му е толкова топла и мокра, че за момент си представям, че той има кръв по ръцете си, но после виждам, че това е потрепването на червена светлина от прозорците от цветно стъкло.
— Всичко наред ли е? — пита той ведро, макар че сигурно знае, че съм научила за смъртта на Ан.
— Всичко е наред — казвам тихо, и влизаме на вечеря.
Дворецът Хамптън Корт
Лятото на 1546 г.
Хубавото време продължава, а самият крал е слънчев като утрините. Заявява, че отново е здрав, че е много по-добре, че никога не е бил по-добре, чувства се като младеж. Наблюдавам го и си мисля, че ще живее вечно. Той се връща към пълноценния живот на двора и присъства на всяко хранене, седнал на големия си трон, и поръчва блюдо след блюдо, докато кухнята се мъчи да се справи с товарите от продукти, които пристигат с тропот по улиците до грамадните, сводести кухненски врати, и изпраща едно след друго отрупани блюда. Кралят е на предишното си място, в центъра на двора, като голямото зъбчато колело на механизма, който движи всичко, и дворцовият механизъм отново се посвещава на обичайната си дейност — да поема храна и връща забавления.
Той дори става от стола си, за да направи няколко бавни стъпки в градината или за да влезе на вечеря. Пажовете вървят до него — той е отпуснал тежките си ръце на раменете на всеки от двамата, — но заявява, че може да ходи почти без помощ и отново ще го прави. Зарича се, че ще язди, а когато аз и дамите ми танцуваме пред него, или когато актьорите слизат от сцената и си избират партньори, той казва, че може би следващата седмица ще стане и ще танцува жига.
Кралят настоява гръмко за развлечения, и хористите, музикантите и актьорите трескаво измислят всевъзможни неща, за да може кралят да гледа нова пиеса или да чува нова песен всяка вечер. Той се залива от смях дори на най-малката шега. Уил Сомърс не е бил толкова популярен никога през живота си, и се е посветил на невероятно неумело жонглиране. На всяко ядене той върти около главата си пшеничени хлебчета и тича насам-натам из залата, така че кучетата скачат нагоре и ги грабват във въздуха, преди Уил да може да ги улови, а после той се оплаква, че никой не разбира изкуството му, подгонва кучетата, шмугва се с тях под масата и настъпва шумна радостна суматоха, докато хората залагат на кучетата или на Уил. Кралят залага и губи малко състояние от придворните си, които са достатъчно благоразумни да му го върнат при следващата игра. Кралят изпитва жажда за живот, радост от живота, каквато хората казват, че не са виждали от години. Приписват на мен заслугата, че отново съм го подмладила и направила щастлив. Питат как съм го удовлетворила.
Една вечер на вечеря виждам как някакъв непознат, облечен великолепно като испански идалго, се покланя на краля и се настанява на масата за благородниците.