Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
А самият Леоничев през това време започнал да злоупотребява с алкохол и постоянно носел със себе си малка манерка, в която наливал ту коняк, ту уиски, ту водка — според настроението. Носел я и час по час си пийвал. Манерката била посребрена, много красива, нечий подарък. Но най-ценното в нея била „правилната“ извивка, благодарение на която тя необикновено удобно се побирала в джобове. Леоничев дори вкъщи пиел само от нея, носел я из цялото жилище.
Според версията на обвинението Светлана Леоничева, която не простила на мъжа си убийството на майка му, към която била силно привързана, сипала в тази чудесна манерчица силен препарат, от който Леоничев починал. Светлана се готвела за извършването на престъплението предварително, вече знаела, че ще остави в домашния компютър на мъжа си предсмъртно писмо, в което Леоничев уж се признава за виновен за смъртта на майка си, и подготвяла текста на това писмо. Нахвърляла няколко варианта, единия, който й се сторил най-сполучлив, избрала като окончателен, а след като отровила мъжа си, прехвърлила текста му от флашката в компютъра на Леоничев, който се намирал в дома им. И никой нямало да я заподозре, ако тя не проявила малка небрежност: не изхвърлила онази флашка, на която се намирали всички варианти на предсмъртното писмо, а я запазила, и следствените органи я намерили.
На съдебното заседание Светлана Леоничева отричала вината си, но я осъдили, защото имало и улики, и показания на свидетели колко била намразила тя мъжа си и как не можела да му прости постъпката.
Само че в делото не се споменаваше нищо за пътнотранспортно произшествие с участието на Светлана Леоничева и за някакъв свидетел, който да е идвал при Леоничев няколко часа преди убийството, за да иска материална компенсация за лечението на жената, пострадала в това пътнотранспортно произшествие. Какво беше това, измислица на Артьом Лесогоров ли? Или е имало пътнотранспортно произшествие и всичко е било както в пиесата, а съдът не е открил истината? Трябва спешно да се обади на Сергей Зарубин, та той да изясни по линията на пътната полиция кой от служителите в театъра е участвал в подобна ситуация и следователно може да е имал мотив за убийството на Леоничев.
Така-а-а, сега да видим с какво ни е зарадвала защитата на съдебното заседание. Адвокатът на име Борис Аркадиевич Мец много се е старал да оправдае Светлана Леоничева и е намерил свидетели, които са казали колко тя е обичала мъжа си и колко скъпи са й били този брак и техните нежни и близки отношения с мъжа й. Мец е предприел и опит да докаже алибито на Светлана, но не е успял.