Смъртта като изкуство

— Добре ще е да извикаме Вятъра — озадачено каза Камъкът, като разглеждаше измития Котарак, — да ви поизсуши, защото наистина може да настинете.

Нямаше как, наложи се да отлети за Вятъра, че наистина можеше да го обвинят във всички възможни грехове, ако нещо с Котарака тръгне на зле. Оказа се, че Вятърът е наблизо, почиваше си на склона на хълма след поредното дълго пътешествие.

— Откъде идваш? — поинтересува се Гарванът с тайната надежда, че Вятърът е дошъл някъде откъм Арктика, попил е студ и влага и от сушенето няма да има никаква полза за Котарака.

Но за съжаление, отговорът на Вятъра го разочарова.

— От Африка, забавлявах се на ралито „Париж — Дакар“.

Наложи се да го покани в компанията. Вятърът веднага се задейства, завъртя се около Котарака и създаде край него вихър от горещ сух въздух.

— Слушай, театроведе, защо очите ти са различни? — попита Гарванът колкото можа по-небрежно. — Едното да не е изкуствено?

— Това е особеност на породата ми — скромно сведе поглед Котаракът. — В нашия род имаме чинчили и мейнски опашати.

Гарванът недоверчиво присви очи. Какви са пък тези мейнски, че и опашати? Да не би да съществуват и безопашати?

— Какво, какво? Какви ги дрънкаш за опашатите? — попита той с неприятен тон.

— Така се казва породата: мейнска опашата котка — търпеливо обясни Хамлет. — Защото съществуват и късоопашати и напълно безопашати.

— Стига, бе! — не повярва Гарванът. — Мотаеш ни. Какви са тия късоопашати? Всички котки имат опашки, това е аксиома.

— Да, ама не, не всички — разпали се Котаракът. — Късоопашатите имат вместо опашка една малка издатинка, а безопашатите изобщо нямат опашка — нито ей тонинко, нито едно сантиметърче.

— Ти обаче имаш — замислено отбеляза Гарванът. — Неправилен ли си нещо?

— Ами нали това обяснявам: че моята разновидност се казва „опашата“, защото ние имаме опашки, как не разбирате, уважаеми Гарване. Или пак ми се подигравате?

Най-сетне схвана! Гарванът се усмихна доволно. Какво пък, щеше да е много смешно гоя тип да се окаже без опашка, тогава вече Гарванът щеше да се развихри.

— Готово! — възвести Вятърът и отлетя по-нагоре, защото от неговите манипулации Камъкът и Змеят вече се обливаха в пот. — Приемете работата.

Пред тях на поляната седеше неописуемо красив снежнобял котарак с гъста козина.

— Охо! — ахна Камъкът. — Ами че вие сте били истински красавец, скъпи Хамлет! Дори не можех да си представя, че сте такъв.

Не, това определено не хареса на Гарвана. Само това му липсваше! Къде се дянаха сплъстените косми? Имаше ги, той ясно ги бе видял.