![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
Номадите възторжено закрещяха. Трикс дори се олюля от острите и, няма две мнения, справедливи упреци на Прозрачния бог.
— Твой ред е — с усмивка каза Алхазаб.
— Ти дойде от пустинята в царството на гномите — твърдо отговори Трикс. — Обеща да им помогнеш, но като придоби сила — избяга, без да им кажеш и дума! Обърна своя меч и своята магия срещу всички племена на пустинята, със страх и жестокост ги накара да се подчинят на твоята воля. Но дори това ти се стори недостатъчно! Ти въстана срещу властта на най-добрия султан и поведе номадите към великия град Дахриан. Знаеш, че в идващата битка ще паднат десетки хиляди хора, мъдри дракони ще загинат, реките ще пресъхнат и нивите ще изгорят — но това не те спира. Ти искаш да властваш не само над Самаршан, ти искаш да завладееш всички населени земи — и не се страхуваш, че земята ще подгизне от кръв. Казваш, че завладявайки целия свят, ще го направиш добър — но кой ще живее в този добър нов свят? Войници, свикнали да убиват и които не ценят ничий живот? Овдовели съпруги? Осиротели деца? Ще покълне ли добър плод на зла почва? Ти трябва да бъдеш спрян на всяка цена, дори с цената на предателство и коварство. Обвинявам те!
Гномите и комедиантите започнаха да аплодират и одобрително да крещят. Алхазаб се намръщи. После каза:
— Добре. Има истина и в моите думи, и в твоите, младежо. Нека победител стане този, чиято магия е по-силна! Когато реши да ме убиеш, ти каза: „Алхазаб напразно тържествува! Младият магьосник му нанесе коварен и безмилостен удар! Всички сокове на тялото — от черната злъч на далака и жълтата злъч на черния дроб до червената кръв във вените и безцветната слуз в главата — всички те изкипяха, разкъсвайки Алхазаб на парчета!“
Трикс раздразнено кимна. Добра памет имаше Алхазаб.
— Нека анализираме твоята магия — иронично каза Алхазаб. — Магия на недоучено момче, което се опитва да изглежда като истински маг. Първо — какво изобилие от емоции! „…тържествува!… безмилостен удар!… на парчета!“. Ти през цялото време крещиш, момче! Твоята магия е просто помпозни фрази и емоции. Къде е красотата на словореда? Къде е мисълта? Къде е мъдростта? Взрив от истерия! Второ, какви скучни и еднообразни похвати. Изброяване, вкарващо слушателя в транс — „от черната злъч и жълтата злъч“, „до червената кръв и безцветната слуз“… Скучно, момче! Скучно и примитивно! Сигурен съм, че всички твои магии са изградени върху този прост трик! Трето, какъв примитивен избор на епитети… „коварен“, „безмилостен“… просто не ти достигат думи, говориш като лош летописец. Сигурно си чел тези думи в някакви глупави хроники, а сега ги хвърляш наляво и надясно… Е, и четвърто…
„Това вече е силно! — мрачно си помисли Трикс. — Обикновено всички спират на «трето», а той продължава!“
— И четвърто, ти се опитваш да примамиш и поразиш слушателите и самия себе си с празна кръвожадност. „Соковете изкипяха… разкъсвайки Алхазаб на парчета…“ — имитира го Прозрачният бог. — Ти изобщо виждал ли си истинска битка, момче? Истинска кръв, разчленени тела? Чувал ли си стоновете и проклятията на умиращите? Не, не и не! Ако твоето заклинание беше сработило и наистина ме беше разкъсало на парчета — щеше да изповръщаш днешната си закуска и вчерашната си вечеря на пясъка, а след това нямаше да можеш да спиш цяла седмица от ужасните кошмари! В заключение, ти си лош магьосник, ти дори не си магьосник, а просто самонадеян недоучил се хлапак, който с крясъци и викове се опитва да впечатли хората. И всички твои приятели разбират това. Аз казах!
Номадите завиха от възторг. Трикс усети как коленете му се разтреперват. Алхазаб каза това, което и самият той от време на време си мислеше. Това, което и Лапад понякога му казваше…
Нима той наистина е безполезен магьосник, решил да се състезава с велик майстор? И с това обрича на гибел своите приятели?
Алхазаб чакаше, гледайки презрително Трикс.
Трикс погледна Тиана. Тя го гледаше уплашено. Трикс насочи поглед към сцената. Комедиантите, отпуснали ръце, не смееха да го погледнат. Гномите бяха свели глави. Дори големите сякаш се отпуснаха. И само Гавар, с провесен език и разперени ръце и крака, мучеше, опитвайки се да каже нещо…
„Той е прав — помисли си Трикс. — Той е прав… и моите приятели го разбират. Те вече не вярват в мен. Никой не вярва в мен. Аз съм нескопосан, шило в торба, недоучен. Нищо не ми се получава, винаги се пъхам където не трябва, не знам нищо…“