![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
Номадите, които до този момент вдигаха шум, притихнаха и сякаш малко се уплашиха. Някъде в далечината жаловито изрева камила — и на Трикс му се стори, че това е неговата камила…
— Добре играе — тихо прошепна на Алхазаб седналият пред Трикс Хамас. — Не играе ли прекалено добре, господарю?
— Самото неумолимо време, което ние, витамантите, толкова ненавиждаме, се прекланя пред непоколебимата ми воля — продължи Гавар, гледайки към Трикс. — И… спря ходът на времето! Вечен покой се спусна върху…
Трикс видя как Хамас слага ръка върху дръжката на меча си.
— Се спусна върху шатрата на Прозрачния бог, магьосника Алхазаб! — изрева Гавар.
Сякаш милиони сребърни камбанки тъжно звъннаха в пустинята. Трикс не се обърна, но и така знаеше, че шатрата на Алхазаб е обгърната от магическо сияние.
— Времето спря! — ликуващо възкликна Гавар и се обърна към номадите. — Ще минат векове и хилядолетия, а шатрата ще остане да стои сред пясъците. Никой не ще успее да влезе в нея — и никой не ще може да излезе, защото там няма време, няма живот и няма смърт! Отсега и завинаги, докато самата Вселена не се свие в точка и не избухне отново от напрежение!
„Добре го каза!“ — с професионална завист си помисли Трикс.
Настъпи ледена тишина.
Гавар злобно се засмя.
„Решихме, че сме победили! — тъжно си помисли Трикс. — И наистина щяхме да победим, ако се бяхме постарали да разберем как изглежда Прозрачния бог и къде седи!“
Междувременно Алхазаб се изправи и гневно извика:
— Скапано парче гнилоч… — възкликна той. — Оставих в шатрата любимия си плащ!
Ликуващ шепот се разнесе из тълпата.
Витамантът, и без това мъртвешки блед, леко позеленя от страх и объркване. Той вдигна ръка и изрече първото нещо, което му хрумна:
— Свиреп неугасим огън ще погълне твоето тяло, Алхазаб!
И както добре помнеше Трикс, това просто заклинание, макар и да обгърна Алхазаб в пламъци, не предизвика никакъв резултат. Само за миг огънят се стече от Прозрачния бог като вода, плисната върху парче масло. При това пламъците не угаснаха, а затанцуваха в пясъка и Трикс почувства силна горещина — магическият огън беше истински, но нищо не направи на Прозрачния бог.
— Несъкрушими връзки сковаха ръцете и краката ти, витаманте! — изрева Алхазаб и засия със синя магическа светлина, сякаш беше казал някакво много силно заклинание. — А твоят гнусен език се поду и вече не може да се движи!
Бедният витамант възмутено замуча. Ръцете и краката му се изпънаха в различни посоки, сякаш беше марионетка. От отворената му уста увисна дебел черен език, наподобяващ надула се пиявица.
Трикс погледна тъжно към другото си аз, застанало на сцената. И с гордост разбра, че страхът му е почти незабележим. После Трикс на сцената се намръщи, отвори уста и извика:
— Алхазаб напразно тържествува! Младият магьосник му нанесе коварен и безмилостен удар! Всички сокове на тялото — от черната злъч на далака и жълтата злъч на черния дроб до червената кръв във вените и безцветната слуз в главата — всички те изкипяха, разкъсвайки Алхазаб на парчета!
Всички — и комедианти, и зрители — извикаха ужасено, гледайки Алхазаб.
Прозрачният Бог въздъхна и тъжно каза:
— А аз бях за теб в тази пиеса… Коварно хлапе, недоучен магьосник, презрял законите на гостоприемството и справедливостта — подчинявайки се на моята воля, на волята на Прозрачния бог, ти отиваш в самото сърце на ада!
Прозрачният бог отново бе обгърнат от магическо сияние.
И Трикс от сцената изчезна.
— Време е… — едва доловимо прошепна Тиана. — Време е!
Трикс панически се огледа. А къде са гномите? Къде са бойните големи?
— Мръсник! — разнесе се от сцената тънък, но пронизителен глас. И мъничката фея Аннет се стрелна към Алхазаб. Увисвайки във въздуха пред лицето му, феята направо засия от магия — и мънички искри полетяха в различни посоки и със съскане изгориха дрехите на войниците. — Върни Трикс!
— Каква е тази говореща огнена муха? — възмути се Алхазаб.
— Аз съм цветна фея, а не огнена муха! — възкликна Аннет. — Аз съм феята-фамилиар на Трикс!
— На младия актьор? — с любопитство попита Алхазаб.
— Могъщият магьосник! Той е същият този Трикс! Върни го обратно!
Феята сложи юмруци на кръста и войнствено добави: