Битката при Верил [bg]

— Представям героинята от Битката при Верил, закрилница на кралството, кралски поет, композитор и художник, Айви — обяви Кройдън.

Тълпата утихна почти до пълна тишина, прекъсвана единствено от рядкото нервно ръкопляскане. Бяха положени огромни усилия, за да се впише. Роклята й бе изработена специално, лишена от конкуренция в цялата зала, може би, с изключение на одеждата на Етер. Крачеше с грация и достойнство. Но недоверието към вида й бе дълбоко вкоренено. На героичните й усилия в най-добрия случай се гледаше като на доказателство за въздигнатостта на останалите, успели да извлекат подобно постижение дори от малтроп. Но въпреки всичко това, Айви се движеше към подиума с широка усмивка. Ако имаше нещо, което научи в изминалите месеци, то бе, че обществото би могло още да я мрази, но индивидите биваха спечелвани лесно. Беше само въпрос на време и търпение да бъде приета не по-различно от останалите. Само трябваше да положи усилия. Докато сядаше, усмивката й бе леко пакостлива.

— Нямаше как да не забележа, че твоята титла е по-дълга от моята — каза Етер, докато Айви се настаняваше край нея.

— Това е, защото съм по-талантлива от теб — отвърна Айви.

— Със сигурност не си п…

— Шшт. Сега ще стане забавно — отвърна придворната поетеса, гледайки как Кройдън преглъща мъчително.

— Представям — рече той — героинята от Битката при Верил, закрилницата на кралството, Мин.

Разпозналите името ахнаха. Миг по-късно се разнесоха сподавените викове на онези, които не бяха.

Мин предпазливо пристъпваше по пода на залата, опитвайки се да гледа във всички посоки, за да не събори нещо. Разположените най-близо до пътеката преместваха столовете си, опитвайки да се отдалечат от масивния звяр. Златни украшения красяха врата на Мин и главата й, носени с голямо сходство с начина, по който някоя жена носи бижута. Люспите й бяха излъскани до блясък. Изглеждаше ослепяващо.

Айви ентусиазирано аплодираше и окуражаваше. Част от тълпата слабо се присъедини към усилията й. Мин зае мястото си край подиума и приседна на задни лапи. Малтропът обви ръце около шията й и я целуна по бузата. Публиката се обърна в очакване първо към четирите оставащи стола, сетне към вратата.

— Представям героя и героинята от Битката при Верил — рече Кройдън, повишавайки гласа си, когато хората се изправиха на крака — пълни майстори на мистичните изкуства, Дийкън, херцог на Кенвард, и Миранда, херцогиня на Кенвард.

Двамата се появиха и закрачиха по пътеката, хванати под ръка. Ревът стана оглушителен. Дийкън бе другият герой в очите на хората от столицата и получи отдавна неизползваната херцогска титла като награда. В изминалите месеци двамата с Миранда бяха участвали в мирните преговори, помагайки за пълната елиминация на д’каронската заплаха. Бяха обичани по равно като дипломати, целители и бойци. Заеха местата си сред другите.