![Битката при Верил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/4/bitkata-pri-veril-bg-download.jpg)
Битката при Верил [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-29-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката при Верил [bg]». Краткое содержание книги:
— Армията ви е разрушена — провикна се Миранда. — Не. Вашата армия е разрушена. Това бяха Димънтовите играчки. Направени във вашия свят, с вашите ресурси. Д’кароните бяха четирима. Трима, след като Техт е мъртва. А, но вие така и не проумяхте това, нали? Намирам настоящия момент удачен за разяснение. Смятахте, че името на вида ни е д’карон. Грешихте. Д’карон е военен термин. Означава „първа вълна“. Смятахте, че се борите срещу инвазия. Инвазията изобщо не беше започнала — обясни той с усмивка, раздираща душата. Обширното поле чернота над него започна да се набръчква. Облаци се издигаха и сгърчваха, разкривайки мимолетни гледки на неизразими неща. Усмивката на Епидим се разшири. — До този момент — додаде той.
— Не може да бъде… — прошепна Етер.
— Не е, нали? — каза Айви, потривайки очи, взирайки се невярващо в доказателството. — Както… както преди. Когато Миранда умря… нали? Той… той ще се върне, нали?!
— Не… не, той… — заекна Етер, задавена от поредна нова емоция. Мъка.
— Съдбата направи своя избор. Животът на Лейн в замяна на света ни — тъжно изрече Миранда, утешавайки Мин с ръка на врата. — Започна живота си мразен. Стореното през пътя му доведе до заслужаването на неприязънта, превръщайки го в това, за което го смяташе светът. В смъртта си намери изкупление. В смъртта си бе истински герой.
Оставащите Избрани се настаниха върху Мин и драконът бавно закрачи, вземайки каменната форма на Мирандиния баща, преди да се издигне във въздуха.
Известно време Етер остана на мястото, вперила болезнен поглед в меча. Стоеше застинала. През цялото си съществуване винаги притежаваше контрол върху формата, тялото и душата си. Стига да разполага със силата, ако желаеше да стори нещо, щеше да го стори. Ако не искаше, не го правеше. Разсичаше я болка, по-осезаема от всичко, което бе изпитвала досега — и не можеше да я измести настрана. Мисли за всички изречени и неизречени неща се носеха из ума й. Нежелани и в същото време скъпи спомени изникваха. Когато най-накрая успя да откъсне очи, по бузата й се стичаше сълза. Не посегна да я избърше.
Последвалите дни бяха напрегнати. Продължавала поколения наред война не можеше да бъде приключена отведнъж. Но още преди новините да са достигнали фронта, сраженията бяха временно преустановени. Лишени от волята на повелителите си, близниците бяха спрели да се бият. Най-слабите от тях се разпаднаха на прах сред слаб изблик светлина. Други се строполиха на земята. Онези с някакво подобие на свободна воля захвърлиха оръжие и се оттеглиха. Тресорските сили би трябвало да пометат нищожните остатъци от Съглашенската армия, съставена от малкото човешки войници, останали на фронта. Иронично — нещото, което заплашваше да разруши Съглашението — и целия свят — бе удържало враговете.
Южните сили също разполагаха със свои магьосници. Те представляваха малка, но добре обучена — и най-важното, мъдра — част от армията. Страховитият интензитет на необяснимата сила, изригнала от сърцевината на вражеската територия, ги бе убедила, че на първо време е добре да проявяват предпазливост. Несъмнено враговете притежаваха значителна мощ, която трябваше да бъде внимателно проучена, преди да бъдат предприети враждебни действия. По времето, когато първите войници вече се приготвяха, за да се възползват от незащитения фронт, биваха издигани флагове с искания за преговори.
Дипломатите се срещнаха за пръв път от най-ранните дни на войната. Започнаха дискусии, но напредъкът бе бавен. Истината за петимата генерали и измяната им се разпространяваше бавно, а биваше възприемана още по-бавно. Голяма част от вината за продължилите сражения и липсата на преговори падна върху раменете на северния крал.
С времето и двете страни се споразумяха, правейки известни отстъпки. Крал Ердрик III бе свален от трона. Орис, която той стоически понесе. Тресорските владетели бяха категорични, че родът му никога не трябва да властва повече, както и че наследникът му не бива да бъде посочван от армията. За онези, които с очите си бяха видели освобождението на Северната столица — събитие, което за идните поколения щеше да бъде известно под наименованието Битката при Верил, списъкът на подходящите кандидати бе кратък. Короната бе предложена на двама. Един от тях прие.
Настъпи денят на коронацията. Същинското коронясване представляваше семпла, тържествена церемония, наблюдавана от оскъдна група кралски сановници и духовници. Сега предстоеше голямото празненство, честването на коронацията и традиционното представяне на владетеля. Във все още възстановяваната Северна столица бяха събрани представители на най-старите и заможни съглашенски семейства, а за пръв път за повече от век — и малка делегация от Тресор. Всички бяха насядали по масите на огромната зала за пиршества на замъка Верил. Елитът на кралството бе разположен най-близо до широкия подиум в края на помещението. Най-главните бяха настанени на централната маса. Всички бяха внимателно представени — появата на почетните гости бе очаквана с нетърпение.