Скрутатор [bg]

Останалите лиринкси също се разпръснаха, спорейки помежду си. Само Лиет и майка ѝ останаха.

Лиет понечи да ги последва, но Гирил отпусна ръка върху рамото ѝ.

— Остави ги, детето ми.

— Но аз съм права! — разпалено възрази дребната женска. — Защо отказват да ме послушат?

— Техните нагласи са вкаменени от хиляди години неспирни сражения, през които онези като теб не са били достатъчни. До този момент ревертантите и полуродените като теб и Рил са представлявали позор, който би застрашил оцеляването ни.

— Но те са живи оръжия — каза Лиет. — В живота им не остава място за нищо друго. Ние сме непълни, майко. Може и да спечелим войната — поне така изглежда — и да открием, че човечеството е променило цялото си общество и е създало оръжие, срещу което сме беззащитни. Човеците притежават неограничена приспособимост. Ние трябва да сторим същото.

— Или — провокативно предложи матриархът — да изличим и последния човек от лицето на Сантенар.

— Някога поддържах това мнение, но след като работих с женските им в снизортските ни схематизатори, започнах да гледам на тях като на личности, а не просто храна. Още преди края на войната трябва да пристъпим към бъдещето, майко, и ние, ревертантите, сме в най-добра позиция да го сторим.

— Може и да си права. Но Инил и следовниците ѝ няма да се оставят да бъдат убедени лесно.

— Защо не говориш с тях? Те биха те последвали навсякъде.

— Времето ми вече изтича. Няма как да ги отведа някъде, където самата аз не бих могла да отида. Новата, дръзка посока изисква нов и млад предводител.

— Би могла да им наредиш да се подчинят.

— Лиет, Лиет… Предстои ти още много да учиш. И ти предстои да привлечеш мнозина на своя страна, ако искаш да заемеш мястото ми.

— Но аз полагах такова старание във всяка възложена ми задача. Справях се…

— Справяше се сносно, в най-добрия случай. Спомням си определени издънки.

Лиет прехапа устна.

— Ти си интелигентна, дъще, брилянтна в плътоформирането и схематизирането, а мистичните ти таланти са от най-висока степен. Притежаваш много от качествата, нужни да отведат народа ни сред бъдещето — качества, различни от тези, които налагаше моето време. Но ти си прекалено прибързана. Смяташ, че си права в абсолютно всичко и очакваш останалите да ти се подчиняват безпрекословно. Дори и в случаите, когато правотата действително е на твоя страна, трябва да се научиш да убеждаваш, да придумваш, да водиш! — Гирил се обърна и видя скрития в сенките Гилаелит. — Върви си, тетрархо. Тук нямаш работа. Лиет, би ли придружила тетрарха до стаята му? По-късно ще говорим допълнително.

Гилаелит се върна замислен. Явно лиринксите се намираха на ръба на значителна метаморфоза. Ако те се престрашаха да извършат промяната, по какъв начин това щеше да се отрази на баланса? И имаше ли това им решение нещо общо с находките от Голямата сълзевина?