Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 168 169 170 171 172 173 174 175 176 ... 277
Перейти на страницу:

Може би матемантията щеше да предостави отговор. Той започна да изчислява поредица от четвърти степени — упражнение, целящо да подготви ума му. Но още първото изчисление се оказа грешно. Сегашният ужас бе далеч по-силен от ужаса на предишния провал, защото Гилаелит се гордееше с изчислителните си умения. Той никога не грешеше. Никога.

Тетрархът повтори пресмятането.

Още по-лошо: този път получи различен отговор, също погрешен.

Гилаелит се отпусна на колене и започна да блъска по пода с юмруци. Хладната решителност бързо овладя импулса му. Това не можеше да се случва, не и на него. Но щом бе изникнал проблем, той щеше да бъде разрешен чрез прилагането на същата процедура, с която Гилаелит бе отстранявал всички трудности от живота си: с непоклатима, несломима воля. Тетрархът се изправи в цял ръст, подминал досадните болки в корема. Мога да го направя. Трябва да го направя. Подбра друго число, 127, и започна да го повдига. 16 129, 2 048 383, 260 144 614. Не, пак имаше грешка. Последната цифра трябваше да бъде нечетна. Той се канеше да опита отново, когато осъзна, че е забравил първото число. Изпитваше затруднения и да си припомни последователността на операциите. Той бе изгубен!

Ами ако и другите му умения гаснеха? Ако скоро не приключеше делото си, никога нямаше да успее. Щеше да е живял напразно, защото Гилаелит живееше за постиженията.

Следващите три дни тетрархът лежа със затворени очи, отказвайки да се храни. Той беснееше против сполетялата го съдба и търсеше изход. Нямаше да се откаже толкова лесно. Трябваше да разбере същината на проблема си.

След много усилия той успя да приготви поредица от тестове, за да провери състоянието на ума си. Резултатите бяха недвусмислени. При бягството му от тунела фантомният кристал бе изтеглил прекалено много енергия и буквално бе изпържил малък сегмент от мозъка му. Частици от интелекта му бяха изгубени завинаги, но възстановяването на някои аспекти можеше да бъде постигнато чрез усърдни упражнения. Ала не това бе същинският проблем.

Експлодирането на възловата точка бе пръснало фантомния кристал. Неговите късчета оставаха в подсъзнанието на Гилаелит, където постоянно нанасяха допълнителни щети. Всеки път, когато той използваше мистичните си умения, част от почерпената сила изтичаше към тези парчета, влошавайки щетите. Неминуемо щеше да настъпи момент, в който вредата щеше да се окаже прекалено голяма.

Съществуваше едно-единствено решение. Веднага щом здравето му се възстановеше достатъчно, тетрархът трябваше да използва Изкуствата си, за да открие и стопи всеки от фрагментите. Не биваше да оставя и нищожна частица. Успееше ли да стори това, щеше да спре бавното разрушаване на интелекта си.

Въпросното решение бе преплетено с проблема. Подобно начинание щеше да изисква големи количества енергия — риск да унищожи онова, което се опитваше да спаси.

На следващата утрин Гилаелит откри страж — зигнадр — в коридора пред стаята си. Приспособлението представляваше чудат предмет, отгледан органично, но не жив. То не приличаше на гъбообразните стражи, които бе виждал в Снизорт. По-скоро наподобяваше ракоподобна членестонога топка, извита в спирала, и бе високо малко повече от лакът. Очи, разположени на собствени стволчета, се изместиха, за да последват движението на тетрарха. Но самото приспособление не му попречи, затова Гилаелит продължи.

Един произволен десен завой го отведе в място, което му бе непознато. Оелил представляваше лабиринт от асансьорни шахти, спираловидни в различен диаметър проходи и тунели, които се отправяха в привидно произволни посоки. Често проходите следваха скалните слоеве. Преобладаваха широките тунели, макар че се срещаха и тесни участъци, налагащи странично напредване, или ниски шахти, които изискваха пълзене.

След едночасов преход, накъсан от няколко спирания за почивка, Гилаелит достигна леко наклонен тунел, осветяван от фенери. Тъй като наоколо не се виждаха лиринкси, тетрархът продължи. Не след дълго се натъкна на участък, където скалите се бяха разместили. В открилия се слой личаха най-различни фосили: останки от дребни животни, големи и малки кости, черупки, плъхоподобни черепи и листа, напомнящи папратови. Някои от вкаменелостите съдържаха сходство с животни, които Гилаелит бе виждал и преди, но други изглеждаха съвсем непознати.

Той приклекна до фенера, за да ги разгледа по-добре. До този момент не бе обръщал внимание на подобни реликви от миналото. Може би това представляваше грешка за един геомант.

1 ... 168 169 170 171 172 173 174 175 176 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)